До края на Мондиал 2010 във Вувузеладния останаха два мача. Първият днес е сблъсъкът на лузърите Уругвай и Германия и освен тези, които са заложили при букмейкърите, останалите ще го изгледат люпейки семки, без изобщо да напрягат сетивата си.
 

В неделя обаче е Големият Мач. Финалът. Пийпълметричните агенции за пореден път ще отбележат, че е надминат световния рекорд за брой зрители, приковани пред телевизионния екран, а анализаторите ще впрегнат цялото си въображение, за да измислят по-подходяща дума, с която да се запомни това световно първенство по футбол.
 

Дали в историята 2010 година ще остане като Мондиала на октопода Пол, а не на октопода Алексей Петров, или световното с най-много съдийски грешки или шумното африканско лято, няма значение. Всеки ще си го запомни по своему.
 

Аз бих лепнал етикет “Зона, свободна от Жозе Моуриньо”, защото в месеците преди световното Специалния, Арогантния, Победителя и какъв ли още не португалец бе подчинил футболния свят и неизбежно надничаше от всеки ъгъл за ужас на тези, които обичат красивия футбол.
 

Да, този Мондиал се превърна в триумф за естетите, за тези, които обичат топката да се движи така, че окото им да е пълно и да цъкат с език при всяко следващо движение на Джабуилани.

Това световно първенство бе крах за всички, които са издигнали победата в култ без изобщо да ги интересува как точно е постигната тя. Общо взето разочарованите са, тези които:

1.Искат техния отбор да руши футбола, а не да го прави.

2.Не им харесва топката да се движи непрекъснато.

3.Предпочитат един играч да хвърли във въздуха друг играч само за да демонстрира своите воля, сила и дух.

4.Са любители на грозните победи пред красивите загуби.

5.Смятат, че значението на треньорския фактор е сведено до минимум.

Последният компонент може да важи донякъде само, ако се отнася до отбора на Испания, защото фуриите със сигурност щяха да стигнат до финал, дори Дел Боске в последния момент да бе заменен от Велислав Вуцов, колкото и кощунствена да е съпоставката между тези двамата.
 

Това е така, защото става дума за идея, за философия, за принципи, които в крайна сметка стигат до една и съща визия. Без да сте любители на статистиката, трябва да отчетете, че девет от футболистите, които Луис Арагонес пусна на финала на европейското във Виена преди две години срещу Германия, бяха получили доверието на Дел Боске преди няколко дни в южноафриканската Вувузеландия в полуфинала срещу същата Германия. Ето защо е важна матрицата!
 

Разбира се, че няма никакви гаранции, че Испания ще победи Холандия утре, важното е, че във финалния мач на световното достигнаха

 

 

Това са два отбора, които обичат да играят в половината на противника, а не във своята и чат-пат да изригнат. Полуфиналът Испания – Германия поразително приличаше на втория полуфинал в Шампинска лига между Берселона и Интер – единия отбор играе, а другия пречи. Така, както сега на немците им трябваше втора топка за да засвидетелстват присъствието си на терена, по същия начин и хората на Жозе имаха нужда от още една на “Ноу Камп”. Между другото, ако тогава съдията не бе отменил втория гол на Барса заради неволна игра с ръка на Яя Туре в последната минута, нямаше да станем свидетели на Моуриньо-манията, обзела целия свят.
 

И ако през месец май естетите загубиха от финала между отборите на Интер и Байерн, които обичат да пречат, през юли всичко е по местата си, защото предстоящия финал ще е между Испания и Холандия, които обичат да правят футбол. Някъде по средата на световното мнозина коментатори отчетоха, че Шампионска лига е победила Мондиал-а, в края можем да твърдим обратното – Световното си отмъсти на Шампионска лига. Тоест справедливостта възтържествува, защото красивото победи грозното.
 

И така – защо точно Испания и Холандия? При всички положения магията на тези две футболни нации се крие в школата. Двете страни са известни с най-правилна работа с подрастващите и ето, че крайния продукт е налице.
 

В едно интервю методистът в академията на Барселона Кике Костас казва, че на децата е забранено да споменават думата “победа” докато не се научат на правилен футбол. Ето в това се крие магията на днешната Испания. Школата на Барса е “произвела” Меси, Гуардиола, Фабрегас, Фабрегас, Карлес Пуйол, Виктор Валдес, Шави Ернандес, Андрес Иниеста, Джовани дос Сантос, Олегер, Пепе Рейна, Микел Артета, Луис Гарсия, Алберт Луке, Иван де ла Пеня, Тиаго Мота, Жерар Пике, Фран Мерида, Жерард Лопес, Серхи Бархуан, Алберт Ферер, Жорди Кройф, Боян Къркич, Педро Родригес, Жефрен Суарес, Серхио Бускетс... Много от тях са гръбнака на днешния тим на Ла Фурия. А бъдете сигурно, че повечето испански школи изповядват същата философия.
 

Същото се отнася и за Холандия. Настоящите финалисти на световното са “проектирани” на многобройните терени на Аякс, ПСВ, Фейенорд...
 

Финалът на световното в ЮАР е истински триумф за всички треньори и методисти, които работят в школите в Испания и Холандия и показва, че трайните константи в съвременния футбол не се формират на базата на случайности и фойерверки.

 

 

Още малко ни остана, после Моуриньо пак ще ни обсеби. Не, че испанците не са нахални. Със своя футбол тик-так, цък-цък или чики-рики, те са красиво нахални. Холандците също. Да, важна е победата, но ние все пак сме доволни, че няма да има нито една спукана топка. Ние, които предпочитаме в едно студио да се съберат Линда Еванджелиста и Анджелина Джоли и да говорят глупости, вместо да гледаме на едно място как Цецка Цачева и Татяна Дончева спорят за политика.
 

Нека немците си изясняват още дълго време дали им е нужда чужда кръв или връщане към бундес-корените, нека праволинейните англичани се надцакват за капитанската лента, нека французите превръщат футбола в политика, нека италианците си показват прическите, нека бразилци и аржентинци си сменят треньорите... Футболният свят днес е красив, защото феновете от цял свят го заслужаваха. Какво искате повече, дори Петър Василев няма да коментира финала.