За да се опитаме да ви докажем, че е професионалист до най-малкия детайл от общата картина, ще ви разкрием някои неща. Вече няколко години през лятото, когато останалите му връстници, а и повечето спортисти се излежават на плажовете, той е в нещо като космически център. Тренира по свое собствено желание. Никой не го кара насила. Само че той сам осъзнава, че има още върху какво да работи. Не е достатъчно атлетичен и иска да натрупа липсващото.

В момента вместо да използва слънцето, за да е на море в България, Гърция, Кипър или която да е точка по света, Везенков използва фитнес уредите в специализираната роботизирана централа в Орландо. Там трупа мускули под наблюдението на известния кондиционен специалист Джеф Игуера. И за да не пропусне тренировката не присъства на Драфта в „Барклейс център”. Сигурен съм, че за него два пропуснати дни, докато отиде до Ню Йорк и се върне в Орландо, са жизнено важни. И за нищо на света не би ги пропуснал.

Сигурен съм и в друго – днес, сега и в момента, Александър Везенков продължава да е съсредоточен само и единствено... върху тренировките. НБА, Драфт 2017 и т.н. – това са неща, които са далечни за него. Той живее и тренира ден за ден. Иска да се усъвършенства и не лети в облаците. Да, приятно му е, историческо е, извънземно е да бъде там, сред големите, които превръщат баскетбола в магия. Но днес Везенков продължава да бъде онова скромно момче, което ще отиде на тренировка след няколко часа и ще се труди по същия начин. Дори в пъти повече от вчера, защото знае, че не го ли направи хубавите мигове, които го очакват след една или две години, бързо може да се изпарят.

За да ви докажем, че той не се смята за звезда, ще ви кажем и това. До момента той никога не каза „АЗ”. И ВИНАГИ търси вината за загубата в себе си. Виждал съм го как след поражение излиза с почти насълзени очи и се ядосва, че е могъл да отиграе тази топка така, или онази по друг по-правилен начин. А спокойно може да влезе в съблекалнята и след малко да си тръгне с усмивка все едно нищо не се е случило. Трудът и дисциплината, на които го научиха баща му Сашо и майка му Янка, изстреляха малкия Сашко до голямата лотария.

Самият факт, че Александър играе за България, говори достатъчно. Спокойно можеше да избере Кипър, където е роден, или Гърция, каквото гражданство също притежава. И днес в медиите отвъд Океана продължават да бъркат националността му – пишат го грък или кипърец. Но той играе за родината на родителите си – България. Затова нека благодарим на Сашо и Янка, че през изминалата нощ до името на сина им в най-големия избор в НБА стоеше българското знаме. Хубаво е, приятно е. За останалото има време. Сигурни сме, че Сашко ще направи още по-силен сезон в Барселона, а от там върхът е още по-близо. Ако трябва да влезем в неговия стил на изказване и неговия тон, ще кажем: „Това беше просто формалност. Трябва още да работя и да се уча, за да оправдая доверието...”

Сашко, на добър път и продължавай все така. Вече направи достатъчно, но знам, че никога няма да се откажеш и ще преследващ още и още, и още...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Александър в Арис

Все още в юношеска възраст с баща си Сашо

Ето ги със сестра му Михаела. Разликата им е почти 11 години