“Колосът” Манчестър Сити се срина зловещо у дома. За пореден път в Европа. Стана традиция прехваленият тим на “гражданите” да отпада рано от Шампионската лига. Е, тази година има рекорд – отборът достигна чак до осминафиналите. За повече няма сили, въпреки налетите милиони в клуба, въпреки така наречената “звездна” селекция, в която е пълно със “световноизвестни” футболисти. Ще прощавате, ама огромните пачки, пръскащи се като водите на Ниагарския водопад, не могат да стигат само за една или две титли в Англия. Би трябвало след огромния прилив на пари да има пълна хегемония на Острова и триумфи в Европа.  

 

Снощи Барселона просто им разказа играта на “гражданите”. И то на техния стадион. А оправданията на Пелегрини със съдията звучат не смешно, а трагично. Не може да имаш три реда равностойни играчи на пейката, както самият чилиец не веднъж е твърдял, а после да търсиш вината в другите.

 

Проблемът обаче е, че нито играчите са равностойни, нито пък са звезди, макар да взимат космически заплати. Нито пък треньорът им е треньор.

Видя се отново, че Сити е далеч от Европа, мястото, което е най-точният барометър, за да се разбере става ли един отбор за големия футбол или не става. Е, “гражданите” не стават. Което пък означава, че или Висшата английска лига е във временна криза, или просто Манчестър Сити изпада в амок, когато излезе извън Острова.

 

Да се върнем обаче към мача снощи и да видим грешките на Пелегрини.

Чилиецът заложи в стартовия състав на повече испанци (или по-точно на много испаноговорящи футболисти), които, според неговите предвиждания, ще успеят да се противопоставят по-добре на стила на Барселона. Получи се обаче обратният ефект, тъй като каталунският тим трудно може да бъде изненадан от такъв тип играчи. Пелегрини трябваше да се довери на други футболисти и на друга тактика. Така той влезе в каталунския капан сам - още от първите минути на мача, които крещящо ни показаха накъде се накланят везните. Само за първата четвърт от двубоя процентът на владеене на топката бе убийствен – 73:27 в полза на Барса.

Мениджърът на Сити реши да се подсигури, пускайки в лявата крайна зона двама бекове – Клиши и Коларов, като сърбинът имаше по-офанзивни функции, т.е. бе му поверена ролята на ляво крило. Идеята бе ясна – да бъдат спрени набезите на Алекси Санчес и на Дани Алвеш. Така Сити остана без типично крило отляво, с което креативността му се изпепели. И не само в тази зона, а навсякъде по терена.

 

В полузащитата Давид Силва и особено Фернандиньо се изгубиха сред мощната и позната до болка халфова линия на каталунците, водена от Шави, Фабрегас, Иниеста, Бускетс, та даже Меси и Санчес.  Иниеста (и отляво по крилото, и в средата на терена), Меси (и на върха на атаката и изтеглен по към центъра), Санчес (по дясното крило и по-навътре) покриваха убийствено огромен периметър и не оставиха на Сити да дишат. Само исполинът Яя Туре се мъчеше да оцелее в джунглата на джуджетата, но в един момент и той се озова в техния капан.

 

Много колебливо се представи и Хесус Навас по дясното крило на “гражданите”, а на върха на атаката Алваро Негредо бе бледа сянка на себе си и на тима си като цяло. Той заедно с Фернандиньо и Клиши бяха най-големите разочарования в състава на Манчестър Сити, а левият бек сбърка при втория гол, отбелязан от Дани Алвеш. Сбърка и още през първото полувреме, когато негова очевадна игра с ръка в наказателното поле беше подмината от съдията. Та като стана дума за съдийски грешки – да, нарушението на Демикелис срещу Меси като че ли бе на линията, а не вътре, но как би протекъл мачът, ако бе отсъдена дузпа за Барса доста преди това спорен случай?

 

Ако търсим вина в някого, тя е предимно в Пелегрини, който не можа да избере точния състав, с който да се противопостави на Барселона. Както и печелившата схема. Каква е тя ли? Типичен британски стил, с повече центрирания, с повече единоборства, с повече атаки по фланговете и същевременно по-дефанзивно. Но не да се подсигуряваш по крилата, а в средата на терена, където Барса гази и мачка. Спомнете си как Гус Хидинк подходи начело на Челси срещу каталунците през 2009 година, когато една глупава грешка на Есиен в последните секунди лиши “сините” от крайния успех. Брилянта тактика – дефанзивно, та даже на моменти неприятно за естетическото око, но същевременно печелившо, с много наситена средна зона и с мълниеносни контри, когато използваш метода “умрялата лисица”. Спомнете си как отново Челси, но с Роберто ди Матео начело, елиминира Барса пак в Шампионската лига -  през 2012 година. По идентичен начин.

 

Снощи Пелегрини пренебрегна Самир Насри, Джеймс Милнър, Един Джеко и Джулиън Лескът (той влезе в игра чак след изгонването на Демикелис) за сметка на футболисти, които тотално се сринаха.

Донякъде оправдание за загубата на Сити има в отсъствието на Серхио Агуеро. Но само донякъде... Извинявайте, би било комично липсата на един основен ас, макар и уникален, да се отрази върху “звездния” тим, в който е пълно със скъпоплатени играчи.

Донякъде и червеният картон изигра роля за крайния резултат, но в интерес на истината се видя, че Сити не е готов за големите сблъсъци.

 

Та като стана дума за “световноизвестните звезди”, нека да видим те наистина ли са такива или просто Манчестър Сити е издигнат на митичния връх, където духа вятърът на заблудата.

 

Започваме с Хесус Навас. Ще извинявате за израза, ама Хесус е като житен бегач. Нищо особено. Футболист от средноевропейска класа, носил екипа на Севиля, преди да пристигне при “небесносините”. На моменти той си пасва идеално с Давид Силва, двамата наистина сякаш се разбират със завързани очи. Комбинативността им обаче е прекрасна, когато насреща е Уест Хям или Съндърланд, но не и Барселона...

 

Алваро Негредо. Отритнат от Реал (Мадрид), нападателят пробива впоследствие също в Севиля. И оттам се озова в Сити. Нито бе един от най-добрите голмайстори в Примера дивисион, нито пък е такъв във Висшата лига. Да не говорим за Европа. Джеко е далеч по-добър вариант...

 

Фернандиньо. Силен, изключителен, фамозен, ама в украинското първенство, където игра за Шахтьор, откъдето Сити го привлече. Бразилецът е дълбока резерва в състава на “селесао”, където от 2009 година до момента има изиграни цифром и словом точно 5 мача.

 

Мартин Демикелис. Най-хазартният, най-взривоопасният и най-непредсказуемият (в негативния смисъл) защитник. Аржентинецът го доказа снощи за пореден път. Докато беше в Малага (заедно с Пелегрини и негов любимец), испанските журналисти му бяха извадили любопитна статистика, която показваше, че на всеки три мача Демикелис или си вади картон, или прави дузпа, или бърка фатално.

 

Наблегнахме на въпросните четирима футболисти, защото те бяха част от играчите, привлечени от Пелегрини. Снощи се убедихме, че те не стават за Манчестър Сити в европейските сблъсъци, стават вероятно за Син Сити. Което е още един аргумент, доказващ, че основната вина е в чилиеца, който, незнайно защо, пренебрегва най-ценната си покупка – черногореца Йоветич. Продължава ли така, рано или късно и него ще го пренебрегнат. Лесно е да вкараш този сезон четири гола на преживяващия тежка криза градски съперник Манчестър Юнайтед или цели шест на Арсенал при щастливо стечение на обстоятелствата, но е трудничко срещу хитреца Мауриньо, който излъга Сити на неговия стадион в мача за първенство. И направо тежичко срещу Барселона, чийто тим уж не се намирал във форма. Е, Сити му я възвърна. Възвърна му самочувствието.