Онзи ден, след 3:0 над Левски, всеки се надпреварваше да сочи героя на героите. Серджиу Буш, Тони Силва, Луис Соарес. И още, и още имена.

 

Направих си труда да изгледам на пълен запис отново мача, преди да си позволя да напиша този текст. И колкото повече гледах, толкова повече се уверявах кой бе №1 на терена. Той е от онези – от “пчеличките”, от “черноработниците”. Венци Василев му е името.

 

Начинът, по който отне топката от половината на ЦСКА, поде атаката и даде гениалния пас към Буш за втория гол, е само едно от доказателствата за отличното представяне на универсалния защитник. Подаване – достойно за званието №1 на сезона до момента. Венци спечели много единоборства, въздушни двубои и раздаде още такива пасове, които не бяха оползотворени.

 

Това не е първият му силен мач. Василев просто няма слаб двубой от началото на сезона в “А” група. Ненапразно си извоюва титулярно място в ЦСКА – първо, защото играе на всяка позиция, на която го постави треньорът, второ, защото е мъжкар и никога не мрънка. Да се чуди човек защо националният селекционер още не го е забелязал...