"В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!". Из "Мъжки времена" от Николай Хайтов.
Вчера на мача с ЦСКА феновете на Левски направиха може би една от най-добрите си хореографии. "Мъжки врема", добавено от "Най-тъмно е преди зазоряване!".
Само няколко думи, а толкова много смисъл и в най-точния момент. Защото времената в Левски са за мъже. Трябваха мъже на трибуните, трябваха мъже на терена. И те бяха там.
На трибуните рамо до рамо, мъж до мъж, сърце до сърце. Имаше жени, имаше деца, но всички те с мъжки сърца. И то в най-тъмното време за Левски. Защото те търпяха много, изживяха много, страдаха много. Искаше им се да имат две сърца, но уви е едно. Опустяло... Години наред разсичат го, разкъсват го, но то е там и продължава да тупти...
И във всеки един на трибуните имаше по едно такова сърце, което не се предаваше. Не се предаде девет години без трофей, не се предаде след онзи мач със Славия и автогола на Везалов. Не се предаде след онзи мач в Бургас за Купата срещу Черно море. Не се предаде след онзи сезон във втората шестица. Не се предаде пред скандалите в сектора, пред разделенията, пред взаимните обвинения между съмишленици, пред десетките проблеми... И това сърце осъзна написаното - мъжки времена са. Мъжки времена в най-тъмното...
И долу на терена трябваха мъже. И те бяха там. В двата мача за Купата футболистите на Делио Роси бяха като едно цяло. Знаеха, че и за тях са мъжки времена. Да, повечето не са преживяли всичко, през което минаха тези на трибуните. Но го разбираха и осъзнаваха. И бяха като един. Футболисти, треньори... Преминаха през най-тъмното. Преминаха заедно. А събирането в кръг след края на мача показа, че тези футболисти вече са отбор. Сълзите в очите дори на железния италианец Делио Роси показа къде се намира Левски и какво премина. Премина през най-тъмното. Защото тези два полуфинала бяха дори по-важни от самия финал на 9 май.
В Левски беше най-тъмно, но се зазорява. Защото всички бяха мъже в тези мъжки времена! И имат по едно сърце - разсичано, разкъсвано, но едно. Опустяло, но не се предава...
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
