На планината Олимп няма място за простосмъртни. Само за богове. Там останалите не са желани. На церемонията по връчване на "Златната топка" вчера в Цюрих имаше само отбрани гости, хора от сой, както се казва. Там няма място за Бобката Михайлов, Атанас Фурнаджиев, Венци Стефанов и Ивайло Петев. Те не са желани на такива места. Нямат и аргументи, за да влязат сред Боговете. Ще ги изпъдят като мръсни псета. Христо Стоичков беше там. Във футбола той може да бъде навсякъде, където си поиска. Той е сред боговете от Олимп. Заслужил си го е. Никой не му е дал даром нищо, въпреки че винаги е признавал помощта на съотборници и треньори.

Да водиш делегацията на Барселона на галата в Цюрих е повече от огромно признание. Да водиш делегацията, в която е най-добрият футболист в съвременния футбол - Лионел Меси, е още по-огромна чест. Тази роля не е за нежелани, а само за избрани. По-точно за богоизбрани. Христо Стоичков е онзи футболен образ, който продължава да бъде като сбъдната мечта за цяла една нация. И трябва да го пазим, защото малцина страни имат като него. Ние го имаме и не бива да го забравяме. Защото вчера той беше там - на футболния Олимп, където среща си дават само боговете. Другите са нежелани... Добър ден, завист.

"Величието пробужда завист, завистта ражда злоба, злобата поражда лъжа". Думите са на Джоан Ролинг. И важат за величието на едни и завистта на други. Завист, която се превръща в злоба.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ