Трансферното мандало хлопна. Който купил – купил, който продал – продал. България обаче пак я няма на футболния хоризонт. Допреди година Бербатов ни измиваше срама с някой друг трансфер. Сега няма ни Бербо, ни Бербовица. Всъщност има, ама да ти е неудобно да ги споменеш тези „уникални сделки”.
 
Карачанаков направи „световен” трансфер от Славия в полския „гранд” Краковия. Антон Недялков премина в "класен" турски отбор. Бодуров го натириха от Англия и Фулъм, пращайки го в датска глуха – Мидтиланд. Тодор Неделев също смени клуба, но се върна там, откъдето проходи. И толкоз!
 
Краев? След като Уест Хям и още няколко английски отбора се изтрепаха за него, накрая никой не го взе.  Уж се бяха разбрали, уж се бяха договорили, ама Божката си е тук – в тъмната родна действителност. Божинов - същата работа. За него се бият в Белгия, Австрия, Китай, та и на Луната, но все наникъде не е полетят, още си е в Партизан.
 
А, забравихме Гаджев. Той, завалията, продължава да маха гащи из Европата и света - обикаля си нашият от клуб на клуб и навсякъде му тръшват вратата. И все под носа, все в последния момент. То не беше Русия, то не беше Израел, то не беше Турция. Накрая май пак ще направи фантастично завръщане на „Герена”.
 
Трансферният прозорец е като огледало. И като се погледнем в него, нищо не виждаме. Или по-скоро – нас не ни виждат. Защото ни няма. Футболът ни го няма. Добрите, талантливите, перспективните футболисти ги няма. А като липсват, липсват и качествените продажби.
 
Пазарът затвори точно на Петльовден, а ние останахме с пръст в устата. Е, има някаква надежда свободният агент Иван Иванов да си намери отбор. И му стискаме палци, защото той е един от малките ни мъждукащи лъчове. Другите са Чочев, Попето и Георги Миланов, но те засега са на местата си.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ