Дали има българин, който да е доволен от ремито в Подгорица? Едва ли… Черногорците ни почерниха, а срамът щеше да е по-голям, ако Благой Георгиев не бе вкарал прекия свободен удар в последната минута. Или ако не бе по-скоро лекото побутване на съдията, тъй като нарушението, след което Благо реализира гола, бе малко пресилено.
Срамът обаче е налице. България бе унизена от направилия първа стъпка в големия футбол тим на Черна гора.  Мнозина предричаха, че ще ни е трудно в Подгорица, включително и бившият защитник на ЦСКА Никола Вуядинович, който в интервю пред БЛИЦ предрече ад за нашите. Е, усетихме го за жалост черногорския ад. Черна гора може да е джудже на националната футболна сцена, но разполага с играчи, които по нищо не отстъпват на родните национали. Напротив – повечето от тях доказаха, че са по-добри.
А всичко щеше да свърши благоприятно, ако не бяха двата уникални пропуска на Бербатов и Велизар Димитров при 1:0 в наша полза. Резултатът набъбваше, с което щеше да набъбне и количеството бира, погълната от доволния ни запалянко. Сега пак пием, но от мъка. От мъка, защото още на старта на световните квалификации се видя, че ще ни е трудно, много, много трудно. Срещу играещите със сърце и любов към родината черногорци, които изораха тревата в името на Родината, излязоха анемични и едва движещи се по терена български футболисти. Как да успеем, след като Бербо духом е на „Олд Трафорд” с екипа на Манчестър Юнайтед, Електричката Здравко Лазаров се движеше като теснолинейка, напълнелият Чавдар Янков се спъваше в топката, а Мартин Петров и Валери Божинов ги нямаше. Видя се, че без онзи хъс и непримирим дух на Марто националният ни тим няма облик. Стилиян Петров вкара хубав гол, но отново свърши повече работа в дефанзивен отколкото в офанзивен план. След гола на Стенли и особено през второто полувреме тонусът в играта ни тотално се изгуби. Липсваха точните отигравания, губехме всяка топка в средната зона, а домакините затвориха фланговете, което затрудни максимално Велизар Димитров и Здравко Лазаров. Изтърканото оправдание, превърнало се вече в клише, че не достигали пасове до Бербо, вече не важи. Защото Митко трябваше да реализира онова хилядапроцентово положение през първото полувреме. Нали големите затова са големи, след като от половин положение вкарват гол?!
В защитата ни настана пълен хаос – най-вече след излизането на Живко Миланов. Томашич се чувстваше ужасяващо некомфортно на поста десен бек, а нивото в играта на Станислав Ангелов започна да пада драстично с всяка изминала минута. Пелето изгуби две-три единоборства в центъра, след като преди това бе оголил зоната си, и улесняваше действията на съперника. Именно след подобна негова грешка бе отсъдена дузпата, при която Черна гора поведе с 2:1. Ангелов за пореден път сбърка в центъра на терена (друг е въпросът какво правеше там). Последва атака на домакините, при която Пелето реши да се върне на мястото си, но вече бе късно и, изпаднал в безсилие, събори Вучинич в наказателното поле. Вальо Илиев и Тунчев хич не се разбираха в центъра на терена, като от добрите им взаимодействия от техния съвместен период в ЦСКА нямаше и помен. Нямаше и помен от играта на България като цяло. За разлика от черногорците, в чийто редици блестеше не само невероятният Мирко Вучинич, но и останалите момчета начело с Йоветич и Бошкович. Та тия момци тъй се раздадоха, сякаш бяха готови да умрат, но да спечелят, напомняйки ни за миналите векове, когато най-смелите войници на сръбската армия са били рожби на Черна гора. След като младежите на новоизлюпената европейска държава ни цапардосаха при официалния си дебют, ето че и мъжете ни зашлевиха шамар също при първия си официален мач.
Срамното реми е сигнална лампичка пред Пламен Марков, че нещо не е наред в неговия тим. А неприятното е, че трудностите тепърва предстоят. Задава се Италия, после и негостоприемната Грузия, която почти сигурно ще ни приеме в Тбилиси, където сме й сърбали попарата. Всъщност ние вече започнахме да я сърбаме, поднесена ни в черногорски черпак.Само дано типично по български не тръгнем  да се оправдаваме и да търсим причините в провала в черногорския терен, в горещото време, нажежената политическа обстановка в съседните Албания и Косово или в отсъствията на Марто и Валери. Заровим ли си главите в пясъка като щрауси, не до ЮАР, ами и до пустинята Сахара няма да стигнем. Накъде си тръгнала, Българийо, с таз апатия и бездушие, след като футболният ти пълководец и неговите войни се изгубиха още в "черната гора"?...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ