Петър Хубчев още не е провел една тренировка с националите и веднага някои го подкараха, слагайки въжето около врата му. Не бил добър вариант, щял да се провали, нямало да успее. Типично по нашенски.

Нека не бързаме с инфантилните реакции и дадем шанс на Хубчев, който идва във възможно най-тежкия период на представителния тим на България. И най-важното – пристигна на пожар в навечерието на два изключително трудни мача. Първо гостуване на Франция, а сетне и на Швеция. Ад. Истински ад.

Хубси обаче е изпечен боец, държейки няколко коза в ръцете си. Първо е изключителен професионалист. Второ, доказал се е на клубно ниво, след като стана най-успешният в историята на Берое – спечели Купата, Суперкупата и е вицешампион на страната. Трето, държи много на дисциплината и на реда. Четвърто, няма да му е за първи път да работи в националния, където е бил помощник-треньор. 

Да, факт е, че настоящият му път е изпълнен с тръни и остри завои – прескачането на квалификационната ни група изглежда като химера. Какво ти изглежда, направо си е така. Но Петър винаги е обичал предизвикателствата. Иначе, повярвайте, Хубчев нямаше да се съгласи да поеме националите. Щеше плашливо да откаже офертата и да чака нова работа на клубно ниво.

Всъщност, никой няма да му търси отговорност за резултатите както в Париж и Стокхолм, така и след това. Неговата основна задача ще бъде да изгради отбор, който  да атакува следващите квалификации – класиране за Евро 2020.

Но Хубчев има още едно предимство – като немски възпитаник притежава типичното за германците хладнокръвие, трудно се предава и се бори винаги докрай. А България има нужда точно от такъв треньор.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ