Ювентус искаше да сложи край на негативната серия и най-накрая да спечели титлата в Шампионската лига. В крайна сметка торинци загубиха седми от девет финала.
Без значение, накъдето и да погледнеше човек след последния съдийски сигнал на „Милениум Стейдиъм” в Кардиф, на терена и на трибуните имаше тъжни хора, облечени в черно и бяло. Загубата боли много. Особено този път, когато всичко трябваше да бъде друго. Ювентус искаше да спечели непременно този финал. Торинци обаче не го направиха. Те загубиха отново. За седми път в девет еврофинала и за пети път поред. Може би обаче човек не трябва да се изненадва от победата с 4:1 на Реал (Мадрид). Накрая триумфира отборът с най-добър коефициент за победа във финали срещу тима с най-лош такъв. Освен това Реал бе актуалният шампион, разполагащ със звезди, оценявани общо на 638,2 милиона евро. Това са 215,9 милиона евро от общата стойност на състава на Ювентус.
Все пак „бианконерите” са научили нещо от загубата финала през 2015 година (б.р. от Барселона с 1:3 в Берлин). Те са станали по-зрели и междувременно са подсилили състава си. Поне така казват те. Привличането на Гонсало Игуаин миналото лято за 90 милиона евро (б.р. от Наполи) трябваше да бъде знак, че може да има съревнование не само на терена, но и на трансферния пазар.
Знаците трябва да дават смелост. Юве достигна финала непобеден, инкасирайки при това само 3 гола в 12 мача. В една деморализирана вечер в Кардиф те трябваше да вадят топката от собствената си мрежа 4 пъти за 90 минути. „Реал игра силно както винаги, но разликата беше, че не се защитавахме толкова добре, колкото го правехме преди това”, ядосваше се след мача Дани Алвеш.
При това Ювентус започна силно. Два удара на Гонсало Игуаин към вратата на Кейлор Навас в първите пет минути обещаваха много. След класически гол на Роналдо при контраатака – между другото първи удар на Реал във вратата на италианците, следваше прекрасен отговор. С прехвърлящ удар мечта като задна ножица Марио Манджукич, като един потенциален шампион, маркира изравняването за „старата дама”. Голът бе резултат от прекрасна комбинация, при която топката премина последователно от Леонардо Бонучи през Алекс Сандро и Гонсало Игуаин, за да достигне хърватина, а при това дори не падна на земята. Това беше един от най-великолепните голове, реализиран някога в един финал, а на полувремето моментната ситуация сякаш бе на страната на торинците. Вярата в триумфа след почивката обаче изглеждаше загубена. Ювентус изведнъж вече не бе в доминираща роля, а загуби инициативата.
През първото полувреме играчите на италианския шампион преследваха всеки противник, който владееше топката. Но през втората част се дръпнаха дълбоко назад, а някои от тях изглеждаха уморени – уморени от един сезон с два вече спечелени трофея (б.р. шампионската титла и купата на страната в Италия). „Мисля си, че през първата част изразходвахме силите си. Може би тичахме твърде много. Това е огромно разочарование, тъй като имахме толкова големи очаквания. Дадохме всичко, за да стигнем до финала и най-накрая да спечелим”, сподели след мача капитанът Джанлуиджи Буфон. Това бе една неблагодарна вечер за вратаря на „бианконерите”. Вторият гол от халфа на Реал Каземиро дойде също като първия на Роналдо след лек рикошет в играч на Юве.
Ювентус събра в заключителната фаза последни сили и търсеше късмета си в атака, но не се получи желаното. Съперникът просто превъзхождаше. Накрая актьорите от Торино отново стояха на терена обезкуражени, унижени и неутешими.
От значение е да се разбере, какво е казал треньорът Масимилиано Алегри на неговия тим в паузата и защо отборът толкова отстъпваше през втората част. Преди това обаче тимът трябва да преодолее фазата на депресията и потиснатостта.
Голям респект към „бианконерите” за това, което постигнаха на терена през последните години. Юве е икономически в силна позиция и ще продължи да се опитва да достигне върха на европейския футбол. „Започваме от самото начало”, посочи Клаудио Маркиозио с борбен дух накъде трябва да се върви. Треньорът Алегри пък коментира: „Трябваше да покажем реакция след втория гол, но все пак отново научихме нещо и станахме още по-зрели за бъдещето”.
Въпреки това може би някои играчи повече няма да получат шанс да играят в такъв финал. Ювентус игра на финал с втория по възраст отбор в историята на Шампионската лига, като най-опитни от всички бяха вратарят Буфон и защитникът Анреа Бардзали. „Някои съотборници имат пред себе си още 4 или 5 години футбол, но не и аз”, призна Буфон. За съжаление приказката на Буфон нямаше щастлив край и след неговото трето участие на финал. Това, което остава, е същата тъжна история за него и Ювентус.
Марк Дойл, Goal.com
Превод от немски: Георги Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
