Бялата коса е символ на мъдростта, а Аспарух Никодимов я притежава още докато не бе достигнал 40-те години. Защо обаче мъдростта бе изместена от злобата в душата на бате Паро? Легендата на ЦСКА открито нападна Стойчо Младенов. Обвини го, че е направил мижава селекция и сравни един от новите футболисти с жена, която се движи с разтворени крака.

 

Да се чуди и мае човек тези думи от устата на Аспарух Никодимов ли са излезли.  По-лошото е, че атаката му е насочена срещу ЦСКА и срещу Стойчо Младенов, на когото Паро бе треньор в славния за “червените” период преди 30 години.

 

Днес ЦСКА едва диша. Днес обаче ЦСКА можеше да е мъртъв. Да го няма на футболната карта. Днес можеше да има ЦСКА 1923 с регистрация град Радомир, а не истинския ЦСКА. Начело на фалшивия ЦСКА щеше да е именно Аспарух Никодимов. Тогава нито историята, нито титлите, нито полуфиналите в КЕШ, нито знаменитите победи в Европа (постигнати под ръководството на Паро) щяха да съществуват.

 

Не ти отива на белите коси, бате Паро, да плюеш по толкова гаден начин в най-неподходящия момент, след като Стойчо Младенов пое един полумъртъв отбор, опитвайки се да го съживи в движение.

 

Днес ЦСКА има нужда от спокойствие, от търпение и от време, за да възвърне предишния си вид. Нужни са не месец, два, а половин, та и цяла година, за да придобият  “червените” познатата сила и мощ. И всеки интелигентен човек, обичащ истински ЦСКА, знае това. Би трябвало да го знаеш и ти...

 

Днес ЦСКА няма нужда от нападки и престрелки, а най-болезненото е, че те идват от легенда на клуба като теб. По стара традиция на “Армията” започвате да се самоизяждате един друг, да се хулите и да си подливате вода. Но точно сега, точно в този момент на ЦСКА му е жизнено необходимо да бъде единен, ветераните да бъдете сплотени, да бъдете мъже, а не да мрънкате като ощипани стари моми.

 

Ако наистина обичаш тима и искаш той да излезе от кризата, отиди при човека и му кажи какво мислиш право в очите. Ти обаче явно нямаш смелостта да го направиш.

 

Но Стойчо Младенов няма вина, че ти бе готов да задраскаш цялата история на ЦСКА (голяма част от която писана от теб). Няма вина, че хукна и регистрира под въздействието на други някакъв нов клуб, който така и не видя бял свят.

 

Винаги, бате Паро, си бил пример, защото си един от малкото люде, доказали се в българския футбол и като състезател, и като треньор. Казвал съм го и съм го писал неведнъж. Недей обаче с поведението си да лепваш петно върху собственото си имидж. Недей да цапаш белите си коси.