Понякога един мач разкрива повече за състоянието на футбола ни, отколкото цял сезон статистики.
Срещата на стадиона на Локомотив София между Септември и Лудогорец /0:2/ през уикенда се оказа поредното потвърждение. Отвори позабравени рани и зададе въпроси, които висят като дамоклиев меч над родния футбол от години.
Двубоят можеше спокойно да мине и да замине рутинно, ако не бяха някои дребни подробности, като например, че в България контузените ги носят… футболистите на противника. Но пък поне този път не се наложи да си отварят сами линейката…
В 55-ата минута се случи абсурд, достоен за музей на немислимото!
Футболистът на Септември Йоан Бауренски падна на терена след груб фаул, а болката бе изписана на лицето му. Имаше нужда от незабавна медицинска помощ. И най-нормалното – носилка.
Но… носилка нямаше. Не се намери.
Футболисти на Лудогорец буквално вдигнаха играча на ръце, за да го изнесат от терена. Ситуация, която е смешно да присъства в професионален шампионат в страна-членка на ЕС.
И ако някой се чуди – не, в Европа такива сцени не се случват. Всичко сме виждали и по световните футболни терени, но не и когато нещата опират до медицинска помощ.
Да няма носилка на стадиона е абсурд, който граничи с професионална некомпетентност!
Да говорим за кой ли път, че родният футбол отдавна е на командно дишане, го можем отлично. Няма смисъл. Но след този случай маската окончателно падна.
По-паметливите веднага ще си спомнят друг фрапантен случай. От февруари 2022-ра, на мача Славия – ЦСКА, когато вратарят на "белите" Георги Петков получи тежка контузия и лежеше в безпомощно състояние на терена. Вратите на линейката тогава не можаха да се отворят в продължение на минути.
5 минути!
Играчи, шофьори, съдии – всички се бореха да отворят вратата, докато стражът на Славия едва дишаше на зеления килим. В крайна сметка я отвориха, но за време, което в друга ситуация може да бъде и фатално.
Поредният печат върху съвестта на родния футбол. И тогава – и сега!
Но да се върнем пак към Септември – Лудогорец, защото има и още един абсурд в него – този път чисто футболен.
В 60-ата минута Септември вкара гол след великолепен пас на Стоян Стоичков, удар на Мартин Христов и грешка на Бонман. Чисто и безапелационно попадение, което просто трябваше да промени резултата на таблото.
Не и у нас.
Съдиите "не го видяха", а VAR проверява положението пет минути – време, в което по света отдавна щяха да са се върнали в центъра. И за капак – голът бе отменен заради… игра с ръка в началото на изграждането на атаката.
Ръка, която, забележете, бе плътно до тялото – тоест, не се тълкува като нарушение по правилник.
Случайно – точно по същото време, в Серия А, аналогична позиция на ръката на играч в мача Кремонезе – Рома, беше прегледана за две минути, а първоначално отсъдената дузпа – отменена без излишно напрежение.
Технологията за голлинията, за която стана дума преди малко, е въведена официално и у нас от началото на сезона. Изглежда обаче формално.
Защото на практика зрителите не виждат графика, няма визуално потвърждение, а мачът между Септември и Лудогорец се оказа перфектният пример какво се случва, когато имаш инструмент, но не знаеш как да работиш с него.
Липсва и още един стандарт от големите първенства – публично обяснение от съдията.
"Ние се развиваме по-бавно и това вероятно ще стане след няколко години", неслучайно заяви в тв студиото след края на мача Владо Гаджев, водейки същата посока на разсъждения.
Е, ако продължаваме в същия дух, ще имаме VAR обяснения, когато Европа може би вече ще използва холограми.
Шегата настрана. Основният въпрос остава.
Защо изобщо имаме професионална футболна лига, ако не можем да осигурим елементарни условия?
И тук даже не говорим за високи заплати, космически бюджети или модерни стадиони – които също са от съществено значение. Говорим за медицински и технически минимум.
Няма как подобни абсурди да бъдат приемани нормално в България!
Ако днес се чудим има ли носилка, утре може да се питаме имаме ли изобщо футбол?!
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
