Тъй ще е тя. Ще има да си чакаме участие я на европейско, я на световно. От 2004 година, когато за последно бяхме на голям форум, само мечтаем. И все се надяваме, надяваме, а накрая оставаме с пръст в уста. Картинката се повтаря на всеки квалификационен цикъл.
Георги Миланов, очевидно притеснен, пророни, че главите на играчите били долу и не знаел как ще ги изправят.
Проблемът е, че настоящите национали нямат глави. Нямат и топки. Защото ако имаха поне топки, щяха да се хвърлят смело и мъжки в битката срещу норвежците. А те, норвежците, не са никаква сила. Ама ни излъгаха, понеже нашите освен, че нямат достатъчно спортно-технически качества, нямат и грам мъжество. Дето се вика, да се бият поне до последна капка кръв. Ама каква ти кръв, братче, то из вените им само страх тече. Излишно е да припомняме за поколенията, когато в тима беше пълно и с качествени играчи, и с мъжкари...
Треньорът Ивайло Петев, очевидно оптимист, поздрави всички футболисти. Никой не разбра защо го направи, ама ги поздрави. И сетне изръси онова тъпо клише на Кобрата, който, след като Кличко го спука от бой, промълви, че продължавал напред. Сега и Петев като развален грамофон повтори същото. Само че на никого не му стана ясно къде продължаваме напред...
Димитър Рангелов пък, очевидно засегнат след незнайно от кого ощипване по бузките, измънка, че феновете и жруналистите били негативно настроени към тима и затова сме падали. Митко, Митко, срама нямаш ли, момко...
Димитър Рангелов пък, очевидно засегнат след незнайно от кого ощипване по бузките, измънка, че феновете и жруналистите били негативно настроени към тима и затова сме падали. Митко, Митко, срама нямаш ли, момко...
Българино, такава е футболната ни действителност. Днес всичко е в амок – клубният ни футбол, националният ни отбор. За тъй наречените „грандове” Левски и ЦСКА да не говорим.
„Звездите” ни зад граница са същата работа. Там няма нито един, за когото да кажеш, че върви смело напред. Не по стъпките на Кобрата, а просто смело напред. Половината са дълбоки резерви, други са полурезерви, а трети ритат топката в клубове от среден разряд. Вътрешното ни първенство е мъчително. Е, привърженико на футбола, как да имаме тогава национален отбор и как да стискаме палци за класиране на европейското първенство. Тъй ще е тя. Ще има да си чакаме...
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ