Трансферът на Илиан Илиев-младши от Черно море в Аполон (Лимасол) би трябвало да е повод за позитивни анализи и коментари. Все пак наш талант е продаден в чужбина, където ще има чудесна възможност да разгърне още повече потенциала си.
Но нещата не изглеждат така, както трябва да изглеждат. Или както на нас ни се иска да са…
Лошото е, че още един наш отличен футболист отлита оттатък границата. Бройката им в българското първенство е кът… Броят се на пръсти. Нищо чудно скоро други да го последват и тогава съвсем ще закъсаме откъм качествени играчи с марка БГ, подвизаващи се в родния ни елит. Тези другите и те гледат навън и броят ли броят дните до трансфера си, превърнал се в тяхна фикс-идея. Вземете за пример Доминик Янков, който е меко казано превъзходен талант. Момчето сякаш няма търпение час по-скоро да замине за чужбина.
Само че напоследък стана традиция, когато млад българин напусне България, да се препъне. Или го забиват в девета глуха, или сменя отбора, където пак не успява да се наложи, или се връща обратно у нас с наведена глава. Така че, сега не е важно дали продаваме футболисти в чужбина, а дали се доказват, налагат и утвърждават там.
1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet
Започнем ли да изброяваме подобни случаи в последните 10-15 години, място няма да ни стигне и свят ще ни се завие. Вижте само какво се получи с Кирил Десподов в италианския Каляри, погледнете и Валентин Антов, препънал се също на Ботуша след кратък пролетен престой в Болоня. А навремето имаше един лаф, че който е излязъл от ЦСКА в чужбина, свят е видял и слънце го е огряло.
Днес картинката от Борисовата градина е същата и в Левски, и навсякъде другаде, даже и в Славия, където Венци Стефанов наистина продава най-много таланти, но те не могат да се наложат и утвърдят в чужбина. Най-пресен е примерът с Филип Кръстев, който се изгуби по трасето Белгия – Франция.
Изключение май само правят Петко Христов, който си спечели трансфер в италианския Специя, и най-вече Кристиан Малинов, наложил се и се утвърдил в белгийския Льовен.
А какво се случи с Мартин Минчев след преминаването му в Спарта (Прага)? Засега нищо особено, Марто поне изигра 14 мача за разлика от Иван Горанов, чийто трансфер в Белгия бе пълен провал. Вярно контузии попречиха на защитника да пробие в новия си тим, а именно заради травма все още не сме видели дебюта на Станислав Иванов в Щатите.
Всички се надяват подобна съдба да не сполети Илиан Илиев-младши, който е определян за изключителен футболист, доближаващ класата на баща си.
Сега обаче стигаме до други важни елементи – цената и мястото, където отиват младоците. Илиан е продаден за 300 000 евро. Нима толкова струва един от най-добрите млади играчи на България? Ще прощавате, но това са си жълти стотинки, които бледнеят, поставени до качествата на Илиев-младши. На всичко отгоре новият му тим не е от Западна Европа, а от Кипър…
А Илиан, както и другите млади таланти, са "златните находища" на футболна България. И вместо да трупат огромни количества богатства от тях, клубовете им ги спазаряват за нищо и никакви пари. Какво излиза в крайна сметка - обеднялата ни откъм много добри футболисти родина ги продава за мижави суми. Изключение май е само Десподов с 4,2 милиона евро. Тъжно звучи, нали...
Радостин НЕДЯЛКОВ/БЛИЦ СПОРТ
