Олимпиадата започва след часове. Поредната, на която и България участва. Наскоро колеги бяха написали, че нашите спортисти се разминават с големите допинг скандали, защото ние на практика не участваме, а просто присъстваме, сиреч нас ни няма в голямата игра. Ще ми се да не се съгласявам с това твърдение, защото уважавам нашите спортисти. Знам, че всеки е положил неимоверни усилия, за да се класира за Рио. Знам, че почти всеки от нашите има сили да поднесе изненадата, да направи състезанието на живота си. И ансамбълът по художествена гимнастика, и Григор Димитров, и Антоанета Бонева, и боксьорите, борците или момичетата в бадминтона.
Но леко писва да слушаме едно и също нещо от седмици наред. "Нямаме никакви очаквания", "отиваме без нагласа за медал", "нека не натоварваме спортистите, защото тези очаквания тежат". Или другото "любимо" - "голям успех е, че имаме квоти", "ние сме сред участниците"... Оставаше да не сме. По тази логика сме на едно ниво с Барбадос, Вирджински острови и Бруней. Те също изпращат спортисти, нали?!
Заучени клиширани фрази, които излизат от устите дори и от спортните ръководители. Част от които само допреди няколко години бяха на мястото на спортистите. Помнят ли те как ги изпращахме за поредната Олимпиада?! Та нима на Стефка Костадинова не й е тежало преди Игрите в Атланта и след оставането без медал в Барселона?! Заминала е с амбицията и целта за златен медал и нищо друго. Така беше и с боксьорите, например Даниел Петров. Пинчера беше №1 в света по това време и освен олимпийска титла нищо друго не се признаваше. Спечели я. Дали не му е тежало, че всички говорят, че трябва и трябва да стане шампион, след като в Барселона остана със сребро. Ами Данчо Йовчев какво да каже?! Той се превърна в живата легенда на световната спортна гимнастика и преди всяко заминаване България обявяваше: "Ние имаме Данчо Йовчев, той може да направи нещо." А Мария Гроздева..."Тя ще стрелне нещо и ще вземе медал". Още много примери може да давам. И с Армен Назарян, и с Румяна Нейкова, и още и още.
Защо омекнахме и изпращаме спортистите с навадени глави?! Защо спортистът или спортистката от Хърватия, Словения, Унгария или подобна на България страна отива с амбицията за медал, а не просто да маркира участие?! С какво те са по-различни от нашите спортисти. И нашите вече тренират и се подготвят в чужбина, ако причината за лошото състояние на спорта ни е базите. Май не е това, защото вече и бази имаме. Нямаме треньори ли?! Не съм сигурен, защото Ивет Лалова каза преди няколко дни: "Чак сега виждам колко важна е била за мен методиката на Коце Миланов." Друго е и се казва манталитет. Българинът загуби манталитета си на победител и шампион. Не се връщаме на сеулската Олимпиада с десетте български олимпийски първенци. Времената и държавната политика бяха други - спортът беше приоритет. Поглеждаме само преди 12 години на Олимпиадата в Атина. Имаме 12 медала!!!
Вие знаете ли какво ще се случи, ако сега България спечели 12 медала, от тях 2 златни?! Тези спортисти ще бъдат със статута на доживотни герои и за тях ще се говори в несъществуващи измерения. А помните ли кои са спечелили деветте бронзови медала в Атина само преди три олимпиади?! Със сигурност не. Ами в Сидни четири години преди това и не толкова отдавна - преди 16 години. Имаме петима олимпийски шампиони. На 15-то място сме били по спечелени златни медала от почти 80 страни, които взимат отличия. След това изчезнахме от класациите. Румяна Нейкова ни отсрами с единствено злато в Пекин през 2008-ма и всичко приключи. В Лондон вече нямаме шампиони. Дано Рио ни върне в играта, защото все още вярвам, че българските спортисти не заслужават да са на дъното. Харесаха ми думите на Рени Камберова от ансамбъла по художествена гимнастика. "Никой не отива на Олимпиада, за да се провали. Нашата амбиция е медал, защото не успяхме да се справим на предишната Олимпиада". Вземете пример и се борете за медали...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Успех, българи. Агенция БЛИЦ пожелава на всички спортисти здраве, късмет и много успехи на Олимпиадата.
