Роден, за да доставя удоволствие на своите фенове. Роден, за да се измъква и да побеждава. Роден, за да прави фамозни и удивителни обрати. Това е Ливърпул. Синоним на великолепие и изящество.

Снощи го преживяхме пак. Поредният инфарктен и спиращ дъха мач, в който крайният победител беше отново отборът, орисан да възкръсва в ада. Защото Ливърпул бе попаднал в пъкъла – губейки с 1:3 у дома от Борусия (Дортмунд). Трябваше да наваксва не два гола пасив, а цели три, поради простичката причина, че първият мач в Германия завърши 1:1 и при 3:3 напред щяха да продължат германците.

Но Ливърпул го стори. Стори го отново. Така, както го направи срещу Алавес в онзи луд финал за Купата на УЕФА през 2001 година, спечелен с 5:4. Така, както се въздигна от пепелта в онази фантастична и влязла завинаги в историята битка за Шампионската лига през 2005 година, когато от 0:3 стигна до 3:3 с Милан. А после, за да е удоволствието още по-голямо, спечели при дузпите.

Примерите са много. И са безкрайни, колкото безкрайна е радостта след подобни помпозни триумфи. Колкото безкраен е футболният свят.

Ливърпул ги прави тези неща понякога и в най-обикновени на пръв поглед двубои. Такива за първенство. Такива, които всъщност се оказват необикновени и уникални. Беше съвсем скоро. Преди няколко месеца – отново обрат и отново много голове, 5:4 при гостуването на Норич. Това го може само Ливърпул...

Никой няма как да гарантира на 100 процента, че  „червените” ще спечелят Лига Европа. Едно обаче е сигурно – Юрген Клоп вече на 100 процента е влязъл в сърцата на феновете от „Анфийлд”.  И то завинаги. Така, както Ливърпул за пореден път влезе в алеята на величието.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ