Брендън Роджърс беше уволнен като мениджър на Ливърпул, след като за 18 месеца извървя пътя от границата на историята до провала на „Анфилд“. На 27 април 2014 г. Роджърс беше на път да стане първият наставник на „червените“, извел Ливърпул до титлата след 24 години.

 

Тогава дойде домакинската загуба с 0:2 от Челси, прекъснала серия от 11 поредни победи. Роля за поражението изигра и подхлъзването на Стивън Джерард, след което Демба Ба се озова сам срещу вратаря Миньоле, за да открие резултата. Това беляза началото на края на мечтите за шампионската титла. Последва един противоречив сезон и слабо начало на настоящия шампионат, довели до уволнението на Роджърс след равенството 1:1 в градското дерби с Евертън.

 

Какво се обърка с мениджъра, на който изглежда предстоеше бляскаво бъдеще на „Анфилд“? Брендън Роджърс пое Ливърпул през лятото на 2012 г., след като беше превърнал непретенциозния Суонзи в хит във Висшата лига. Това направи от северноирландеца един от най-перспективните млади специалисти във Висшата лига. Тогава той беше само на 39 години.

 

 

В основата на неудачите на Роджър в Ливърпул е провалената трансферна политика, която доведе до хвърлянето на 292 милиона паунда от лятото на 2012 г. насам, но не доведе до желания резултат. Вината за всичко това вероятно е на трансферната комисия на клуба, която доведе на „Анфилд“ повече провали отколкото попадения.

 

Комитетът, в който участват скаутите Дейв Фалоус и Бари Хънтър, аналитикът Майкъл Едуардс и представителят на собствениците от „Фенуей Спортс Груп“ Йън Ейри, доведе 23-ма играчи. Малцина от тях се оказаха успешни трансфери. Такива са привлеченият за 8,5 милиона паунда от Интер Фелипе Коутиньо и Даниел Стъридж, за когото бяха платени 12 милиона паунда на Челси. Провалите обаче са повече и сред тях са струващите по 20 милиона паунда Деян Ловрен и Лазар Маркович, който след един неуспешен сезон беше пратен под наем във Фенербахче. Преди да се хвърлят всички обвинения към трансферния комитет, трябва да се отчете и ролята на Роджърс. Северноирландецът винаги е твърдял, че има последната дума при трансферите в клуба.

 

Другата страна на монетата с трансферите е некачествената замяна на напусналите играчи. Луис Суарес беше продаден на Барселона за 75 милиона паунда, Рахийм Стърлинг на Манчестър Сити за 49 милиона, а Стивън Джерард напусна като свободен агент в посока Лос Анджелис Галакси.

 

През лятото на 2013 г. Брендън Роджърс се присмя на Тотнъм, заявявайки, че клуб, получил 100 милиона от трансфера от Гарет Бейл в Реал (Мадрид), може да си купи необходимите играчи и да спечели за титлата. „Шпорите“ не успяха да сторят това. Съдбата си знае работата и година по-късно мениджърът на Ливърпул се оказа в същата роля. Той получи възможността да похарчи 75-те милиона за Луис Суарес, но не спечели титлата.

 

За нещастие на Роджърс със Суарес от „Анфилд“ си тръгна и възможността на тима да се бори за титлата. Основната цел на „червените“ за заместник на уругваеца беше Алексис Санчес, но чилийският национал предпочете блясъка на Лондон и Арсенал. В Ливърпул нямаха вариант „Б“ и имаха три възможности в последния ден от трансферния прозорец - да не вземат нов нападател, да привлекат ветерана Самуел Ето'о или да подпишат с Марио Балотели от Интер.

 

Брендън Роджърс беше категоричен в твърденията си, че италианецът няма шанс да играе на „Анфилд“. За изненада на всички обаче именно Балотели беше привлечен в Ливърпул срещу 16 милиона паунда, но не направи нищо, за да оправдае цената си. Провали се оказаха и трансферите на Алберто Морено (12 милиона паунда), Адам Лалана (25 милиона) и Рики Ламбърт (4 милиона). Емре Джан (10 милиона) може все пак да не се окаже чак такъв трансферен гаф.

 

През лятото на 2014 г. Ливърпул не само загуби футболист от световна класа, но пропиля и получените за него пари. Това се оказа изключително вредна комбинация.

 

 

Началото на края на ерата на Роджърс в Ливърпул започна на 22 март тази година, когато беше записана домакинската загуба от Манчестър Юнайтед. „Червените“ влязоха в дербито след серия от 13 мача без загуба. Тимът беше в Топ 4, след като мениджърът смени схемата на игра след слабия старт на първенството и заложи на трима играчи в защита.

 

Срещу Юнайтед системата 3-4-3 не се оказа печеливша и „червените дяволи“ спечелиха с 2:1. Срещата обаче ще се помни с проявата на Стивън Джерард, който беше изгонен само 38 секунди, след като след почивката се появи в игра на мястото на Адам Лалана.

 

Поражението от Манчестър Юнайтед беше последвано от болезненото 1:4 от Арсенал на 4 април. На 19 април Ливърпул загуби от Астън Вила на полуфинал за ФА Къп на „Уембли“. Сривът беше толкова силен и неудържим, че „червените“ загубиха от изпадащия Хъл Сити. Стивън Джерард беше изпратен на „Анфилд“ с домакинска загуба с 1:3 от Кристъл Палас, а в последния кръг се случи унизителното 1:6 срещу Сток Сити. Тогава за първи път от 52 години „червените“ допуснаха половин дузина голове във вратата си в мач от първенството.

 

След ново трансферно лято, в което бяха дадени 29 милиона паунда за Роберто Фирмино (Хофенхайм) и 32,5 милиона за Кристиан Бентеке (Астън Вила), последваха победи над Сток Сити и Борнемут. Това вдъхна някакви надежди, но след това Ливърпул започна разочарованието – загуба у дома от Уест Хям и в дербито с Манчестър Юнайтед. Тези поражения вероятно предопределиха съдбата на Брендън Роджърс.