Голям играч, голям треньор. Страхотен човек, уникален психолог. Такъв е Петко Маринов. Безспорно в българския баскетбол има много легенди, но той е нещо повече. Той е икона. Днес властелинът на оранжевата топка става на 70.

Аз го наричам капитан Петко войвода в баскетбола. Беше феномен на подиума, изкусен майстор, който нижеше точка след точка с убийствена лекота. Ако навремето важеше правилото за трите точки, Маринов щеше да е счупил всякакви рекорди, защото целеше коша, откъдето му паднеше.

На едно от големите дербита с Левски заби безкрайно много точки, а един от тях го наниза почти от нулев ъгъл. Беше мач за Купата на България в Ямбол. Публиката първо онемя. За секунди загуби ума и дума. После всичките 4 хиляди души станаха на крака и започнаха да го аплодират. Петко летеше с червения екип и с него ЦСКА печелеше титли и купи.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

После,  когато стана треньор, пътят му към върховете продължи. По-труден, по-трънлив, но Маринов пак успя и си заслужи званието „най-великият играч и треньор в баскетболната ни история”.

Да. Точно така. Няма друг като него, който да е пожънал толкова успехи и на двете поприща – с над 30 трофея като състезател и наставник. Стори го даже и като треньор на жените в Лукойл Нефтохимик Бургас.

Но за да си добър треньор, трябва да си и психолог. Да разбираш хората, да вникваш в душите им, да ги мотивираш и да ги вадиш от психологическия срив. Беше преди 25 години, когато преди европейските квалификации на националния отбор в Унгария и във Франция стана скандал. Георги Младенов и Даниел Димитров се изпокараха. Тогава с очите си се убедих какъв човек е Петко. Грабна ги двамата, вкара ги в хотелската си стая. Бил ли ги е, карал ли им се е, ушите ли им е дърпал, не знам. Но после излязоха като укротени лъвове, а зад тях грееше усмивката на „дресьора”.

Такъв беше Петко войвода в родния баскетбол – боец и борец за победи и човешки правдини. Такъв е и днес.

Да си жив и здрав, великане!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ