Така се прави в Румъния. В България не можем и скоро няма да можем, защото не искаме да се развиваме. Уж все си го мерим със северните съседи във всяко едно отношение, но все изоставаме. В баскетбола също. У нас наближават плейофите в първенството. В най-слабия сезон, откакто тази игра съществува. Освен средното ниво на Лукойл Академик всички останали са слаби като кучета и едва връзват двата края. Включително и някогашните славни Балкан, Левски, Черно море и Ямбол. В две зали ще има повечко фенове в плейофите. В другите ще е мъртвило, защото ръководителите на тази игра не искат промяна.
В момента се играят плейофите в Румъния. Един срещу друг са градските вечни съперници от Стяуа и Динамо. Нито единият, нито другият клуб са страшилища в баскетбола в момента. Вярно, водещи са по спечелени титли, но от времето на социализма. Стяуа не е бил шампион от 1991 година, а Динамо от 2003-та. Други са водещите клубове в баскетбола в северната ни съседка. Сблъсъкът обаче си остава напечен и залива Букурещ. Навсякъде има рекламни пана и съобщения за четвъртфиналния плейоф. Не само в района на залата, а на спирките на градския транспорт, метрото, централната част на Букурещ. В смисъл - разбираш, че има баскетболен мач. От федерацията или клубовете са отделили време и малко пари, за да го направят. Не се изисква нищо повече. Трябва обаче малко акъл и желание, каквото в България няма от години. Само за справка, на първите два мача в Румъния между Стяуа и Динамо имаше по 2500 души в залата, на Клуж - Сибиу по 4000, а на Крайова - Муреш по 3000. Не отваряме дума за купата на Румъния в Орадеа. Домакините се бяха постарали на изключително ниво с промотирането на турнира, с рекламните автомобили, с талисманите, грижата за всички гостуващи отбори и т.н.
Не съм виждал плакат за баскетболен мач в София сигурно от десетилетие. Освен ако не става въпрос за двубой от евротурнирите. В провинцията още печатат плакати от онези отпреди 30-40 години, на които името на отбора домакин е напечатано, а на госта се дописва на ръка с маркер. У нас клубовете не считат за нужно да дават пресконференции преди мач, за да популяризират играта. Ако някой журналист ги потърси, говорят, ако не... Всичко е кучетата си лаят, керванът си върви. Половината клубове от баскетболното първенство нямат официални сайтове, а тръгнали да покоряват Европа и да имат претенции. А ако имат сайт, последната новина е публикувана преди половин година. Съвсем случайно потърсих сайта на Лукойл Академик...Не работи. Какво да говорим повече?! Юнаците от Балкан (Ботевград) и неработещ сайт нямат - никакъв нямат. Имат фейсбук страница, която я поддържат фенове и местни ентусиасти.
Никой от нашите клубове не си прави труда да покаже някакво различно мислене, да направи нещо друго освен обичайното пране на екипите и обядване в местното ресторантче. Пичове във федерацията, госпожици, които също правите баскетбол. Нищо не правите. И ако се оправдавате с нивото на баскетбола и интереса към него, значи не ставате. Нали вие трябва да направите така, че към тази игра да има интерес. Вие трябва да изисквате, да натискате, да променяте. Само че не ви се занимава, защото, изисквайки от клубовете, ставате неудобни и си бутате столчето. А вие в клубовете?! Вие сте още по-зле. За вас баскетболът е екипи, топки, тренировки и пътувания. И тук-там някой изкаран лев от залози. Някои нямат физиотерапевти и лекари, други нямат резервни екипи, трети играят цял сезон с имена на напуснали играчи преди 6 месеца. Не е сериозно и докато не го проумеете, ще дълбаете дъното.
Във волейбола отдавна ви издухаха. За Купата на България се върнаха почти всички национали. Големите ни звезди ще играят пред пълни зали в Кърджали, Добрич, Монтана, Разлог и т.н. Хората им се радват, зажаднели са да ги видят. Ще кажете, там има възможност играчите да сменят отборите. Да, бе, оправдания винаги има. Измислете и вие нещо, за да тръгнете нанякъде, защото сега сте никъде. Няма ви и е жалко.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
