Няма защо да си кривим душите и ще признаем - понякога из спортните медии се появяват „новини”, в които обикновено няма и грам истина. На засегнатите клубове обаче им се привиждат конспирации, атентати, намеса на ЦРУ, КГБ и така нататък.

Последният пресен пример е с Елиаш и Верея. Някъде в някой вестник се пръкна „бомбата”, че бразилецът щял да бъде изритан от отбора. Старозагорци реагираха мигновено и с право защитиха капитана си. Но съзряха някакъв заговор.

Такъв няма, просто нека разкрием желязната завеса на редакциите, за да си кажем истината. Неприятно, приятно - ще си я кажем...

Има дни, в които новините липсват, ама страниците трябва да се пълнят. Не може да излезе бял лист хартия, нали? Какво ще си помисли читателят? Редакторът постоянно виси над главите на репортерите, мрънкайки им: „Хайде, давайте, пишете, останаха едни двайсетина реда на три реда заглавие! Трябва до 18 часа да съм затворил страницата!”  

И репортерът, след като е прегрял напразно телефоните на този или онзи свой източник на информация, ще не ще, сяда на бюрото и си скалъпва някоя друга историйка. Или казано другояче (ще прощавате за израза): Почесал се Гошко по ташака и забъркал батака!.

От фалшивата новина някой вземе, та пропищи. И става една  - мамата си трака. Авторът е обявен за конспиратор, а той, завалията, едно магаре не може да спре, камо ли кон. Но от нищо се получава нещо.

Нека си признаем, че освен сериозните журналистически удари, отличните коментари и анализи, интересните интервюта и любопитните дописки има и такива моменти, когато от мухата се прави слон. Въпросът е да не се прекалява, защото в противен случай слоновете ще стъпчат журналистиката...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ