Тъжно е. Много е тъжно, когато от този свят си отиват честни и достойни хора, оставили следа в живота. Тъжно е, когато си отиват млади... Велиян Парушев ни напусна на 44 години, след като не успя да се пребори с най-страшната болест.

 

Няма човек в Сливен и в Бургас, който да казваше една лоша дума за него.  Велиян бе мъжкар, истински боец. Той се бореше смело не само на терена, но и извън него. Животът или по-точно казано лошите хора му поставиха много препятствия, когато сложи край на футболната си кариера. И той трябваше да ги преодолява... И той ги преодоляваше...

 

Парушев обичаше децата и отдаде цялото си сърце и душа да ги тренира. Но гадните и коварни люде направиха така, че да му посочат вратата. Но Велиян не се предаде. Тръгна по дългия път в буквалния и в косвения смисъл да търси спасението, да търси хляба, с който да изхранва своето семейство. Караше камиони, автобуси, трепеше се, не спеше по цели нощи, обикаляйки цяла Европа в преследване на добрите дни. За да дойде накрая най-страшното, с което, за огромно съжаление, нямаше как да се пребори.

 

Почивай в мир, Велияне! Ти вече не си между нас, но хората ще те помнят с добро. А футболните фенове – тези на Сливен и Нефтохимик никога няма да те забравят. Няма да те забравят и запалянковците на ЦСКА, чийто сърца ти зарадва през есента на 1991 година, когато вкара един от най-ценните голове в историята на “армейския” клуб. Посече Парма насред стадион “Енио Тардини” и по този начин изхвърли италианския тим от турнира за Купата на УЕФА. Две минути преди края резултатът стана 1:1, а след като първият мач в София бе завършил 0:0, напред продължи ЦСКА. После, през същия сезон 1991/92, напълно заслужено стана и шампион на България с червения екип.

 

Това бяха следите на Велиян, които ще останат завинаги във футболните анали. Както и в сърцата на тези, които го обичаха и уважаваха.

 

Екипът на БЛИЦ изказва искрените си съболезнования на семейството, близките и роднините на Велиян Парушев!