Най-сигурната константа в българския футбол са скандалите. Завидното постоянство, с което ги произвеждаме, може да се конкурира единствено с чесането на езици след това.
Поредният пример – пловдивското дерби между Ботев и Локомотив, което този път не завърши. Вместо това видяхме нова порция хаос с добре познат привкус.
Мачът бе прекратен в 41-ата минута, след като вратарят на „канарчетата“ Даниел Наумов бе ударен по главата от хвърлена бутилка, долетяла от сектора на феновете на "черно-белите".
Нищо ново, нали? Само поредната проява на вандализъм, превърнала се в пълен управленски и регламентарен абсурд.
Само няколко минути по-рано, след изравнителното попадение на Локо Пд, по терена полетяха димки и ракети от домакинската агитка. Мачът за кратко бе спрян, докато димките бъдат почистени, а съдията предупреди, че при следващо подобно действие ще прекрати двубоя.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от дисциплинарния правилник на БФС, прекратяване на среща е допустимо само при нахлуване на публика на терена или пряка опасност за живота и сигурността на играчите.
В случая нямаше нито едното, нито другото. Нямаше нови димки, но имаше инцидент – но и той не дава категорично основание за спиране.
И все пак – вместо регламентирано решение, видяхме "работна среща" на тревата, ръководена от рефера Драгомир Драганов.
Предложени бяха три сценария:
- Наумов продължава мача;
- Наумов се сменя и мачът се доиграва;
- Ботев отказва смяна, а мачът се прекратява.
Избран бе третият вариант, без каквато и да е спортно-техническа логика. Така се роди и поредният прецедент – с повече импровизация, отколкото спортна дисциплина.
Само у нас правилата са с "гъвкав гръбнак".
Само у нас не можем да овладеем ситуацията и да превъзпитаме феновете.
Само в България стандартът не е уеднаквен!
А историята е все по-богата на примери и все така бедна откъм логика.
Да си припомним не толкова далечната 2018 г., когато вратарят на Локомотив Пловдив Мартин Луков бе ударен с факла, но срещата продължи.
През сезон 1999/2000 на мача Миньор – Левски хвърлени камъни доведоха до изваждане на перничани от „А“ група, без да има пострадали.
А по света далеч не се случва така.
През 2005 г. на дербито Милан – Интер, вратарят Дида бе ударен от ракета по главата. Мачът бе спрян за 20 минути, а Милан излезе с резервния си вратар след подновяването. Феновете на Интер обаче продължиха с ракетите. Чак тогава съдията прекрати мача.
През 2024 Патрик Древес от Бохум бе ударен със запалка при равенството 1:1 срещу Унион Берлин в Бундеслигата. Вратарят бе заменен, а мачът бе прекъснат за 25 минути. Древес бе заменен и откаран в болница, а фен на Унион – арестуван.
През 2000 г. 16-годишен фен на Фрайбург удари с топка по главата вратаря на Байерн Мюнхен Оливер Кан. Облян в кръв, стражът все пак довърши мача. Фрайбург бе глобен тежко.
През 2019 г. фен на Бирмингам нахлу на терена по време на дербито с Астън Вила и удари Джак Грийлиш. Той получи лекарска помощ и продължи участието си в двубоя.
Навсякъде другаде подобни инциденти се управляват по единна система – със строг контрол и ясна процедура. Само у нас решенията се раждат на терена, в движение, по усет и с аромат на компромис.
Всяко такова решение създава изключително опасни прецеденти, предпоставките за които удрят абсурда с всеки следващ кръг все повече и повече.
Проблемът не е само в бутилката, а в рефлекса на институциите.
В страха да се вземе твърдо решение.
В липсата на предсказуемост, която е по-опасна от всяка агресия.
Когато футболистите не знаят какво следва при инцидент, губят доверие в системата.
Когато феновете знаят, че ще има наказания „на парче“, губят респект.
Когато треньорите усещат, че правилата са условни, губят контрол над играта.
Работещите решения продължават да ни куцат.
И футболът куца – и заради тях.
Но най-големият кутсуз са почитателите на великата футболна игра. Не тези, заради които се прекратяват мачове, а онези, на които им пука и за качеството на играта, и за качеството на атмосферата.
А иначе е ясно, че там, където липсва справедливост, се ражда безумие.
И изглежда, че българският футбол все още играе приятелски мач със здравия разум, защото скандалите имат по-висок коефициент от головете, а наказанията – по-къса памет от публиката.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
