Той се казва Милен Василев. Носи прякор Туфо. Точно като рижото коте от книгите на Георги Константинов. Прякорът на малкото русоляво момченце го дава баща му. Един от новите футболисти на “Левски” изминава дългия път на борбата, за да сбъдне една от мечтите си – да играе голям футбол. Нека започнем отначало. Милен е роден на 17 май 1988 година в Ботевград, в един от новите по това време жилищни квартали. Като почти всяко момче и той рано се пали по футбола. Първите му подвизи са на жилищните площадки и полянки. “Туфо, подай. Дай ми я да я вкарам”, ехти на изгоряла поляна с дървени врати и дървени трици, които описват игралното поле. Има дори и резервна скамейка, направена отново от дървен материал. Малко от съотборниците му го наричат по име – Милен, всички в квартала го знаят като Туфо. Така му казва и най-големият му приятел – Николай Цветков-Демона. Двамата са израснали заедно, живеят врата срещу врата в един и същи вход. И до днес са приятели, въпреки че пътищата им се разделят. Цветков заминава рано в академията на Литекс, Милен няма късмет и...остава в родния Ботевград.
Русокосият техничар мирише на футбол отвсякъде, прави луди комшииските деца, от финтовете му падат и батковците, които искат да го спрат. Баща му е запален левскар и записва сина си да тренира в местния Балкан (Ботевград). Първи треньор му е известният местен бивш футболист и наставник Илия Крумов. Впоследствие обаче начело на тима застава Мирослав Миронов, който гони Милен Василев, обявява го за ненужен. И младият талант спира с футбола, не играе почти година. “Нормално е в един такъв момент психиката ти да рухне. А и след като Миронов ме освободи си казах: “ако стане, стане, ако не – здраве да е”, спомня си новият “син” футболист. В един момент обаче Милен Василев се озовава в “Ботев” (Козлодуй), който по това време е във “В” група. Играе за здраве, въобще не подозира, че един ден ще стигне до един от грандовете на българския футбол. По-късно идват и проби в Сливен, кани го тогавашният треньор Драголюб Симонович. След време Дуци казва: “Това момче го взех за 100 лева без ДДС, т.е. 120 от Козлодуй.” Думите са след мач през ноември 2010 година между Сливен и ЦСКА за Купата на България. Милен Василев е открил резултата за “войводите” с гол-красавец, но впоследствие “червените” печелят с 3:1. От тогава името на ботевградчанина все по-често присъства сред футболните специалисти. Плодовете от положения труд не закъсняват, Милен получава оферта от Миньор (Перник) и през 2011 година облича “жълто-черния” екип.Бързоногият нападател избухва през пролетта на 2012 година. Вкарва победен исторически гол за Миньор срещу “Левски” насред “Георги Аспарухов”. Бележи във вратата на...друг ботевградчанин и приятел Пламен Илиев. Перничани бият с 1:0, а преди този мач не са имали успех на “Герена” от 27 години! На следващия ден треньорът на “сините” Николай Костов е уволнен. Заради гола на Милен Василев, който проявява скромност, не се чувства герой. След паметния гол на “Герена” Туфо тайничко се надява, че един ден той ще бъде домакин на този стадион: “Всеки би се радвал да играе в един от софийските грандове. Дотогава има време, дано съм направил впечатление и ме наблюдават. Всичко ще си дойде по реда, но нека продължа да играя добре.” Баща му стиска палци някой от “Левски” да е видял таланта на момчето му. Въпреки че е запален фен той първи се обажда и поздравява сина си, че е наказал любимия му тим. “Благодаря на родителите ми за всичко, което са направили за мен. Нямаше да успея, ако не ме бяха подкрепили във важни моменти”, казва Милен Василев. Освен добър футболист той е и прекрасен син, помага на семейството си в трудните моменти. Майка му работи в един от заводите в Ботевград, баща му е бивш служител в “Кремиковци”, но впоследствие го съкращават. Туфо знае и две, и двеста.
Като всяко момче от провинцията е имало дни, в които едва е връзвал двата края. Едва изкарва тежкото време в Козлодуй, безпаричието в Сливен и преди известно време кризата в Перник. Футболът обаче го е научил да не се отказва, все някога борбата ще бъде възнаградена. И ето как свършиха приключенията на Туфо рижия пират...засега. Той постигна една от мечтите си - да играе в голям отбор. Тепърва обаче започват подвизите на Милен Василев. Талант и качества има, самочувствие – също. На въпрос, кой е любимият му български футболист, той казва: “Нямам, т.е., имам, казва се Милен Василев.” Милен Василев от “Левски”.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Милен Василев (крайният вляво сред сендалите) в юношите на Балкан
