Че сме прости журналистите, прости сме... Ама толкоз ли пък сме зле със сивото вещество, че да не можем да разберем защо умните турци уволниха Цанко Цветанов от Етър. Чудехме се, маехме се, цъкахме с език и тъй не ни стана ясно.

 

Единият от аргументите е слаби резултати. Чакайте малко. Цанко вкара отбора в “А” група, тръгна с победа в Монтана, след което записа 6 поредни загуби. Ама това достатъчно ли е да гониш някого, след като разполагаш със скромен бюджет и нямаш сили да преследваш само и единствено успехи. То и Хосеп Гуардиола да дойде на "Ивайло", ще се провали при тънките финансови средства и дебелия батак с проблеми!

 

Цанко бил уронвал престижа на Етър. С какво? С това, че от сутрин до вечер се раздаваше за родния си клуб и въпреки всичко го върна в елита?

 

Друга причина за уволнението – дисциплинарна. Ха сега! Какво значи това? Цанко е идвал пиян на тренировка, нашмъркан е водил мач? Вместо да тренира играчите, ги водил на купон?

 

Или истината е някъде другаде. Не е изпълнявал заветите на турските си господари. Не е пожелал да пътува за Стамбула града, за да пазарува от Капалъ Чарши? Или е отказал да изиграе някаква поръчка и затова е заиграла пръчката?

 

Никой не ти казва... Че сме прости, прости сме. Ама не сме слепи и виждаме как свирепият ятаган продължава да посича треньорите в Етър, а и самият Етър. Първи бе Георги Тодоров, сега Цанко Цветанов. Да се стяга следващият. И докато преди 20 години Етър'91 означаваше победа и радост, днес срещу името на клуба спокойно можем да напишем – болка и тъга.