На полусезона 1972/73 година вторият по авторитетност тогава след „Работническо дело” вестник „Народна младеж” написа статия под надслов „В Разград стягат екипите за „А”РФГ”. В нея се визираше добрата игра на „Лудогорец”, който в онзи период зимува на второ място в крайното есенно класиране. Спомням си, че по онова време стадионът се пукаше по шевовете си, като празни пейки по него почти не се намираха. Еуфорията в града бе голяма, защото тогавашният наставник на тима Петър Колев – Трапера бе изградил изключително боеспособен състав. На вратата се редуваха Малката и Голяма Тафра, като бекове играеха Васко Ганчев и Бекир Халидов, а в центъра на защитата бяха Енчо и привлеченият от „Миньор” Сеново играч, чието име за съжаление, сега не мога да си спомня. В средната линия се разпореждаха дошлият от София Ганчо Диманов, русенецът Благомир Дончев- Боцмана, а в нападението голове нижеха Гошо Билев и Хайредин Етемов. Ако съм пропуснал някой от тогавашното славно поколение футболисти, моля да ме извинят, защото не съм го направил съзнателно, тъй като оттогава минаха почти 40 години и спомените ми вече са избледнели. Мнозина от тях вече не са сред нас, но повечето, които все още се крепят на крака, могат да се видят на стадиона по време на тазгодишните двубои от „Б” група.

 

В крайна сметка, в онзи период „Лудогорец” не успя да влезе в майсторската група, като завърши на седмо място в крайното класиране.

 

Средното поколение приятели на футбола от Разград си спомнят и другото най-добро класиране във втория ешалон на българския футбол. Това бе през сезон 1980/81 година, когато отборът повтори постижението си, приключвайки първенството на седмо място.

 

Тогава отборът се водеше от най-добрия разградски треньор, лека му пръст, Димитър Генчев. Негов помощник бе Николай Петков – Карата, като шапката на треньорския дует бе Росен Генчев. Това трио бе наблегнало на местни момчета, от клубната школа, които израснаха в нея пред погледа на Димитър Генчев. Той спечели за разградския футбол момчета като Младен Ангелов, Григор Черников, Метин Узунов, Ружди Ахмедов, Рафи Рафиев, Захари Минчев, Тодор Алексиев, Валери Бойчев и още други, които малко или много дълги години защитаваха честта на „Лудогорец”. Гръбнакът на тогавашния тим бе съставен от местни момчета, към които бяха привлечени вратарят Константни Костадинов- Косю/юношески национал/, Никола Влъчков и Наско Атанасов- Фазана, дошъл от Русе. Пред Косю, в защитата като бекове играеха Стоян Станчев вдясно и покойният Добрин Добрев – Добката, вляво.

 

След някоя и друга година започна упадъкът на разградския футбол заради който болното сърце на Димитър Генчев не издържа. Имаше моменти, в които над тима висеше дилемата” да го бъде, или не”. И, за да гледаме днес професионален футбол, сегашното поколение любители на футбола в града трябва да са благодарни преди всичко на Стойчо Стефанов-Пегаса, който правеше какви ли не „гимнастики”, за да го държи на крака. Трябва да благодарят и на Тодор Алексиев и Валери Бойчев, които наблягайки на юношеската школа, продължиха традицията, създавайки „Разград 2000”. С безрезервната си любов към футбола и водени най-вече от патриотични чувства, футболисти като Иво Станчев, Галин Цонев, Димитър Чендев, Сунай Вели, Иван Кръстев, Мишо Спасов, Мехмед Неджибов и Георги Иванов – Гонзов, играха къде с премии, къде без тях, и върнаха „Разград 2000” в играта. Ще бъде кощунство, ако не споменем името на Иво Андриянов-Малката Чапа, който в един момент осигури финансов комфорт на тима. И когато след неговото оттегляне някои предричаха краха на футбола в града, на сцената се появи Александър Александров – Сашо Морския. Бившият възпитаник на треньора Валери Бойчев, дори когато учеше в Англия, не преставаше да се интересува от футбола в Разград и се опитваше да му помага чак от Мъгливия Албион. След завръщането си застана начело на клуба и благодарение на него, „Лудогорец” не само, че влезе в „Б” група, но и афишира официално намеренията си за майсторския ешалон. В онзи момент мнозина го вземаха за луд, но с последващите си действия той доказа, че не си е хвърлял думите на вятъра. Само за това, че Сашо Морския успя да привлече такъв мастит бизнесмен като Кирил Домусчиев, заслужава да му се изгради паметник на стадиона.

 

За голямата цел като треньор на „Лудогорец” бе привлечен никому неизвестният в бранша Ивайло Петев. Като футболист Кмета, както е известен Петев сред тези среди, бе постигнал много в кариерата си. Още в първото ми интервю с него той заяви, че „Лудогорец” е отличен трамплин за кариерата му на треньор. По време на тренировките се видя, че Кмета „чува петела”, а занимания като неговите не бяха водили такива именити треньори на „Лудогорец” като Никола Ковачев – Тулата, Тодор Тодоров и Красимир Зафиров- Зафа.

 

Поради късното включване на отбора в „Б” група той се градеше в движение. Бяха привлечени футболисти, които доскоро са били резерви в тимовете си. До четвъртия –петия кръг „Лудогорец” показа колебливи игри, като дори в един момент, президентът бе готов на чистка. След привличането на Димов и Каптиев нещата тръгнаха в желаното русло. През зимния трансферен прозорец се очаква да бъдат привлечени нови попълнения, като дори из града упорито се носи слух, че напролет в основния състав можем да видим и чужденци.

Ако се върнем към заглавието на това писание, спокойно можем да кажем, че „виновници” за Ренесанса на „Лудогорец” са преди всичко финансовият благодетел Кирил Домусчиев, клубният президент Александър Александров и наставникът Ивайло Петев. При такова стечение на обстоятелствата ще използваме тавтологията и ще припомним заглавието на „Народна младеж” отпреди 40 години : „ В Разград стягат екипите за „А” РФГ”!