Има едно неписано и превърнало се в тривиалност правило, че ако в българския футбол играят чужденци, те трябва да са в пъти по-добри от родните момчета. Това се отнася не само за клубните ни отбори, но и за националния. Особено за него, тъй като над всички винаги е България.
Има немалко примери, когато натурализирани чужденци са записвали силни мачове за представителния ни състав и малко или много са допринасяли за успехите.
За съжаление обаче въпросното правило е пълно с изключения.
Днес в състава ни има чужденци с българска кръв, които са доста далеч от истината. Доказва го с всеки изминал мач Фабиан Нюрнбергер с баща германец и майка българка. Левият защитник започна отлично с екипа на „лъвовете“, после игра добре, след което зле и още по-зле. С две думи – движи се смело отгоре надолу…
Нюрнбергер определено носи вина за двата гола, които получихме от Ейре на пловдивска земя. При втория привидно грешката е на вратаря Митов, но ако изгледате внимателно ситуацията, ще видите, че Фабиан проспа включването в атаката на ирландския десен защитник Мат Дохърти.
Снощи Нюрнбергер често допускаше да пробиват фланга, който охраняваше. Именно от неговата зона стана атаката, довела до изравнителния гол. По идентичен начин топката влезе във вратата ни и при второто попадение на Ейре, за да се стигне до логичната смяна на Фабиан. Въпросът: „Какво прави това момче в националния отбор на България?“, важи и за друг полунемец и полубългарин – Лукас Петков.
Ама там е работата, че това не е всичко, че същият въпрос важи и за българи. И то не един и двама.
Погледнете Живко Атанасов, пропуснал снощния мач в Дъблин заради наказание. Централният защитник се прочу с детинските си грешки при онази звучна петица, която ни удари Северна Ирландия. Сега срещу Ейре в Пловдив нестабилността му се прояви отново и я заради късмета, я заради намесата на неговите съотборници Живко се размина с ново негативно прочуване.
Неуютно и на моменти неадекватно с националната фланелка изглеждаше и Николай Минков, който уж играе стабилно в клубния си тим Ботев Пловдив.
Учудващо е й връщането на Георги Миланов в представителния ни тим. На 33-години той трябва да е лидер, да води тима напред, а не да тъпче на едно място.
Като стана въпрос за възраст, „А“ отборът ни се нуждае от свежа кръв и млади мъже със смели сърца, с потенциал и възможности. Петко Панайотов и Станислав Шопов са само два от примерите. Тяхното налагане на пръв поглед изглежда рисковано, но не е ли време да преборим страха от риска?
Откакто пое националния отбор, Илиан Илиев направи немалко корекции. И ако погледнем детайлно играта и резултатите ни, ще видим, че нещата не са толкова черни и мрачни. Напротив – Илиев е доказан специалист, който обаче има изключително трудната задача да върне славата на България.
Уви, процесът е труден, бавен и наистина изисква време. Изисква и коригиране на грешките, защото наесен се задават по-важните битки – тези от световните квалификации. Тогава срещу нас още в първия мач ще се изправи непобедимата испанска армада с мегазвездите и от Барса и Реал. А „фуриите“ фучат и не прощават…Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ
