Преди години Наско Сираков заяви, че си е извоювал правото да казва за Левски това, което мисли. С едно уточнение – зависи от ситуацията и обстановката. Защото има случаи, когато трябва да премълчиш.
Когато говорим за ЦСКА и Стойчо Младенов, ситуацията е много сходна. Той безусловно е една от най-големите легенди на армейския клуб и то далеч не само заради головете му срещу Ливърпул. 107 попадения, четири шампионски титли (при първата не играе през целия сезон заради наказание), три национални купи, две на Съветската армия като играч и две титли като треньор дават правото на Старшията да говори каквото и колкото поиска за славната четирибуквена абревиатура. С едно уточнение, много важно и то – да не преминава тънката червена линия. Да не я прекрачва, независимо, че е колос, че е армейско величие, едно от най-големите за всички времена. Именно защото е такъв, Младенов трябваше да изчака края на сезона.
Това заключение: „Абсолютен срам е отбор от ранга на ЦСКА да се намира на осма позиция в първенството и да си прави планове как да се добере до евроучастие“, беше хубаво да се отложи за след няколко месеца.
Както и това: Червените можеха да се справят много по-добре на футболния пазар, а пък Александър Томаш и щабът му на този етап постигат недостатъчно добри резултати на фона на очакваните и възможните такива“.
Стойчо Младенов винаги е казвал, че за него ЦСКА е над всичко. Е, като е над всичко, защо в трудния момент не замълчи, защо не подкрепи ръководството, треньорския щаб и футболистите. Пък след сезона не едно, а сто и едно интервюта да даде. И да си критикува безспир.
Днес ЦСКА няма нужда от стрели (и то изстреляни от свои). Ако толкова си притеснен, намери телефонните номера на Радослав Златков и Александър Томаш, звънни им, покани ги на среща и им кажи в очите какво мислиш. Но не и да палиш искрата публично. Подобни думи сега не дават криле, а обезкриляват.
Винаги, когато е водил ЦСКА, Младенов е апелирал за спокойствие. Е, защо не го направи и този път...
В същото време „армейската“ общност няма право да е силно разочарована от Стойчо Младенов и да иска той да е далеч от ЦСКА. Независимо, че е бил в клуба от Бистрица, който голяма част от „червена“ България не възприема. Дайте затова да го анатемосаме и изгорим на кладата. Човек понякога допуска грешки, които рано или късно осъзнава.
Когато спомените нахлуят на маса и по чашка, когато се заговори за Ливърпул, полуфинал за КЕШ, за осем поредни треньорски победи над Левски, асоциацията е само една – Стойчо Димитров Младенов.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Забележка: Написаното е перифразиран коментар на публикуван такъв в „Тема Спорт“ с автор Петър Здравков.
