Винаги сме отчитали факта, че ако в баскетболния Левски имаше пари, сто процента нито едно от тези момчета, които играят в момента, нямаше да бъде със синия екип. Вероятно щеше да влиза в „Универсиада” само да гледа мачовете. Дори и Константин Папазов го признава това. Така се случи обаче, че в последните три сезона в клуба няма пари. Отделна тема е защо и как се стигна до тук. Не е лошо да споменем за човека, който извади и душата си, за да го има Левски дори и в този вид. Папазов може всякакъв да е, да е наричан с всевъзможни епитети и да е сравняван с кого ли не, но е един от малкото спортни хора, които наистина дават за спорта. Многократно съм твърдял, че ако Константин Папазов и Илиана Раева управляват българския спорт, със сигурност нещата ще са съвсем други. И ако всички президенти или председатели на федерации са като тях, сто процента ще успеем да мръднем от дъното. Имам предвид изключителната им борбеност, отдаденост, работа, работа и къртовска работа (при Тити неспане по цели нощи). Имам предвид начина, по който ще изровят земята, но ще стигнат до края и ще успеят, а няма да мрънкат, че държавата еди какво си, че финансирането еди какво си и че господин министърът еди какво си.

Тити не се предава и му прави чест, а можеше да хвърли кърпата. Малцина знаят какво му е и по какъв начин лишава семейството си, за да дава на Левски. А не е длъжен. Нека си кажем истината. Никой на никого не е длъжен. Защо да го прави?! Защото щели да кажат, че е изоставил Левски...Чакайте, Левски да не му е семейство, да не са съпругата и децата му, за да го храни всеки ден?! Левски му е дал, но и той е дал многократно на Левски и продължава да дава. Знаете ли, че семейството му можеше да живее доста по-добре и на друго място, ако не беше Левски. Че децата на Тити можеха да учат на друго и доста по-престижно място, ако не беше Левски. Че Маргарита Папазова можеше да си пие кафето във всеки европейски град, ако не се водеше по акъла на Тити и Левски. Не знаете много неща, които са доста лични и...Затова тези момчета, които сега са в Левски заслужават поклон. Всичките до едно, както и малкото хора, които се грижат за тях. Да, нивото е аматьорско, нямат пари за нищо – за храна, за квартири, за телефони. Мизерия е. Но не се отказват, а можеха да го направят. Така е най-лесно – да легнеш и да се предадеш.

За капак на всичко преди няколко дни тези „гладни” момчета взеха та победиха Берое, воден от националния селекционер Любомир Минчев. Берое, който в края на сезона задължително трябва да играе финал. И ако господин Минчев пита защо, нека се огледа в състава, бюджета и организацията си и сам да намери отговорите. А не да се занимава със съдията Иван Маринов-Барона. За тук е приказката, че на кривата ракета космосът й пречи. Господин Минчев, когато те победят Станката, Крум и Евгени (чудесни момчета, просто ги давам за пример), Барона не е виновен. Първо потърсете вината в себе си и тогава надавайте вой, с който меко казано ставате несериозен. Та дори и реферът да е сбъркал в две или три ситуации. Не Барона е виновен, че Левски победи Берое с пет души плюс една резерва – Ангел Пейчинов, а вие използвахте общо десет баскетболисти. Та ако Левски имат десет момчета, представям си какво ще се случи...Всъщност, Левски има 11 български момчета - ето ги, за да им се поклоните - Кирил Райков, Станислав Славейков, Павел Иванов, Евгени Хаджирусев, Крум Дойчинов, Ангел Пейчинов, Лъчезар Димитров, Александър Милов, Иван Алипиев, Владиян Аврамов и Георги Христов. Простете, ако съм изпуснал някого.

Между другото, цялата баскетболна общественост, господин Минчев, ви спести доста критики за изминалите квалификации. Не сме ги забравили, но просто не очаквахме нищо повече или друго развитие. Детайлно имаше доста неща, които да бъдат коментирани. Като започнем още от избора на състав, странното забравяне на някои момчета, нелогичното използване на двамата чужденци в някои от мачовете (така и не направихте опит с други гардове, за да играе Уошбърн, а го взехте за двубоите с Украйна), упоритото пускане на Дост, чисто тактически пропуски и още и още. Всеки човек носи характера си, но трябва да умее да губи и понася критики. Както и да отговаря на въпроси, когато заема отговорен пост и то в националния отбор, а не да отговаря, че „търсите под вола теле”...Ако не може да се справя, просто не е готов за поста.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ