„Пръв Джевизов изненада лошо синята армада...“. Всеки, който е бил на мач на ЦСКА е слушал тази песен, но малцина знаят, че в нея се пее за един двубой на "червените" срещу "Левски", игран на 3 декември 1978 г. Като автор на стихотворение, част от което се пее в тази песен на агитката, помня много неща свързани с този мач – и със съдийските назначения, и с дузпите, които бяха отсъдени срещу ЦСКА, и с цялостната картина от мача. Разказваха ми, че вечерта преди двубоя старши-треньорът Никола Ковачев влязъл в стаята на Джевизов и Йончев, за да даде последни указания: „И утре – наляво, надясно, напред, назад и кротко“. Разбира се двамата футболисти веднага дешифрирали указанията на своя наставник – „наляво, надясно“ се отнасяло за крилото, а „напред, назад“ за централния нападател. Особено внимателно слушал Спас, защото именно Никола Ковачев е човекът, който му помага да се пребори с

трудното
начало
в ЦСКА

Когато през лятото на 1976 г. идва на „Народна армия“, роденият на 27 септември 1956 г. в Пловдив (родната му къща е точно до градския стадион „Девети септември“) Спас Джевизов вече е играч с визитка. Не защото още като пионер постига успех в турнира „Футболна смяна“, като играе в един отбор със съкварталците си Петьо Зехтински, Славчо Хорозов и бащата на Гонзо - Александър Иванов, наричан тогава Сашо Каскета. През 1976 г. Джевизов е добре познат на футболните фенове и специалисти, защото за старши-треньора Добри Ненов той е титулярният център-нападател на "Ботев", а през 1974 г. е повикан от Цветан Илчев в юношеския национален отбор, който печели европейската титла в Швеция. В ЦСКА Спас е привлечен от известния с вкуса си към младите таланти Серги Йоцов и първоначално изглежда, че няма да има проблеми с адаптацията. Така е до... първия учебен ден. Защото Джевизов дебютира с червената фланелка в евротурнирите точно на 15 септември, при това срещу френския шампион Сент Етиен, който няколко месеца по-рано дръзва да оспори европейската корона на самия Байерн (Мюнхен). Мачът завършва 0:0, а в 77-ата минута Спас прави „пропуска на живота си“. След великолепен пробив на Денев отляво, таранът получава топката на празна врата, но след това изумените фенове в сектор „Г“ виждат отблизо как кълбото лети над гредата. Заради този пропуск младият нападател дълго време получава упреци и фенове, и от съотборници. През следващата година той дори е готов да се върне в Пловдив, но след една контрола, в която отбелязва 4 гола на отбора на иракската армия, новият старши-треньор Никола Ковачев казва на Джевизов: „Остани! Искам да работим заедно.“ След като получава доверие, Спас отговаря със същото и скоро се налага в ЦСКА, а агитката започва да пее песни за него. След това в продължение на няколко години мощният и с физиката, и с духа си таран води червеното нападение. Най-добрите времена идват след като начело на ЦСКА застава младият наставник Аспарух Никодимов, а най-добрата година за Джевизов е 1980-а. Тогава той дори

закрива рубриката
„Гол на седмицата“

Тази рубрика е част от предаването „Всяка неделя“ на популярния журналист Кеворк Кеворкян. В продължение на месеци в предаването води един гол на крилото на "Левски" Руси Гочев, но след като Джевизов реализира попадение във вратата на "сините" със задна ножица, рубриката просто е закрита. Разбира се, през същата година Джевизов има и други, много по-сериозни успехи. След тригодишно прекъсване ЦСКА отново печели титлата, а Спас става голмайстор на първенството с 21 гола. След това "червените" шокират футболна Европа, като елиминират еврошампиона Нотингам, след като показват по-добра игра и в двата мача. В София Джевизов прави нещо, което не му се случва толкова често – побърква от финтове своя пазач Лари Лойд. На „Сити граунд“ таранът също изненадва с няколко великолепни извеждащи паса. След успеха на "армейците" се появява нов стих: „Саутхемптън са пред нас: „Искаме до Кигън - Спас!“ (б.р. - англичанинът, двукратен носител на "Златната топка", тогава е част от този тим). Всъщност на „Армията“ пристига покана от Нотингам, но тогава този трансфер няма как да се осъществи.

На следващата година "армейците" отново побеждават еврошампиона – този път това е Ливърпул. За разлика от мачовете с Нотингам, когато Джевизов показва изкуство, този път Спас демонстрира, че

неговата стихия
е битката

На „Анфилд“ в голяма част от двубоя таранът на ЦСКА е ангажиран с неутрализирането на Греъм Сунес. В София победният гол е реализиран от Стойчо Младенов, когато след страховит сблъсък на Спас с мощните централни защитници на Ливърпул, топка отскача към Стойчо. Всъщност Джевизов отдавна е доказал, че се чувства най-добре в най-напечените сблъсъци, макар, че горещата му кръв понякога го подвежда, както се случва през 1980 г., когато буквално изхвърля на пистата защитника на "Левски" Пламен Николов. Битките на Спас обаче сякаш приключват с уволнението на Аспарух Никодимов в края на 1982 г. Следват още няколко треньорски смени, а през 1984 г. Манол Манолов решава да го „пенсионира“. Джевизов  обаче все още има сили желание за игра и затова преминава в Омония, където

става шампион и
голмайстор на Кипър

Всъщност той е двукратен първенец на островната държава – 1985 и 1987 г., а през през 1987 г. печели и приза за най-добър реализатор с 32 гола. Следват години, в които Спас играе за Миньор (Перник) и кипърския ЕПА, но той завинаги си остава един достоен мъж с червено сърце. Доказа го в 2000-ата година, когато като сарши-треньор застана пред около 3000 фенове на ЦСКА, за да поеме вината за равенството с Пирин и да спаси от линч футболистите. Доказа го и сега, когато след като беше уволнен, заяви: „Аз за ЦСКА лоша дума няма да кажа“.

Честит юбилей, Спасе! Бъди все същия достоен мъж и армеец!
Валентин Василев/"Тема Спорт"

Екипът на БЛИЦ честити юбилея на легендата Спас Джевизов и му пожелава много здраве, усмивки, дълголетие и радостни мигове с любимия отбор!