Джеки е голям. Ама много голям. Той е от тези, за които хората навремето пропътуваха стотици километри, за да го гледат на живо. Беше футболист, та дрънка. Днес обаче Георги Димитров само дрънка. Купиш си вестник, хоп Джеки плюе ли плюе – по Стойчо, по Мойчо, по ЦСКА, по МЕСЕКА. Пуснеш телевизора, пак насреща ти Джеки. И пак дрънка ли дрънка. Включиш радиото – отново Джеки. Купих си онзи ден един бидон за зелето и ме е страх да го отворя, да не вземе и от него Джеки да изскочи.

 

Джеки, бате Жоре, г-н Димитров. Пиша ти открито писмо, защото, като те търся по телефона, ти или не вдигаш, или като вдигнеш, си неадекватен. И няма нищо да разбереш. А така ще ти предадат какво искам да ти кажа, стари приятелю.

 

Че имаш пиперливо слово, имаш. Господ ти го дал, жив и здрав да си. Той, Господ, и голям талант ти даде. И като футболист, и като треньор. Като играч се разви, доразви, надскочи себе си, надскочи поколението си, надскочи и времето. Беше брилянтен спортист от друга епоха, от друга орбита, от друго измерение. Ама ще извиняваш, приятелю, де си тръгнал да плюеш треньора на ЦСКА, след като ти какъв треньор си, че нещо не се сещам. Днес кое по-лесно ще подредиш, кажи ми откровено – 11 играчи на терена или 11 чаши на масата, барабар с вилиците и лъжиците?!
 

Вместо да доразвиеш треньорския си талант преди години, когато властваше в Кюстендил, ти предпочете да властваш на други места, извън терена, където се чува шумът на рулетките. И сега нямаш никаква основа, треньорска имам предвид, на която да седнеш и да се изправиш срещу Стойч. Като гледам кариерата ти на футболист, настръхвам от гордост, като гледам тази ти на треньор – ми става доста неудобно... Е, на теб не ти ли става неудобно от постоянните словесни стрели, които мяташ насам и натам.

 

Извинявай, не ми е ясно – ти от ЦСКА ли си или си от “Титан”. Когато “титаните” бяха на власт, защо не говореше и не държеше речи, защо не използваше богатия си речник с метафори и остроумни лафове. Мълчеше като партизанин на разпит. Дано не са верни слуховете, но май те бяха превърнали в техен слуга, успяха да ти затворят устата. Сега обаче, след като Томов не те покани в ЦСКА, набързо се разприказва. Да, ти имаш право да говориш, имаш право да изказваш мнение. Ама и ние имаме право, нали? А и малко, честно казано, започна да се повтаряш и изхабяваш. И затова реших да ти предложа да понамалиш газта. Ако си истински цесекар. И ако в теб има нещо човешко. А аз съм сигурен, че има. Убеден съм! Наздраве, Джеки! И умната! Стига с това дрънкане, че съвсем се раздрънка.