ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!

Видяхте ли снощи симпатягите от Таити как се кефеха след гола във вратата на Нигерия. Да, представителите на екзотичната страна паднаха с 1:6, ама това са подробности. Шампионът на Океания, изненадващ за мнозина заради наличието на пълни аматьори, се добра до първия си голям турнир – този за Купата на конфедерациите. И още в първия си мач вкара гол.

 

Отбеляза го Джонатан Тео, който, повярвайте, вече е влязъл в историята. Ще каже някой – ама същият този Джонатан Тео си набута и автогол. Дреме му на Джонатан. Напротив – и това си е постижение. Да вкараш гол, а после да си вкараш и автогол, не е лесна работа. А и именно с този факт Тео ще намери място на още една страница от аналите на световния футбол, защото той става първият играч с попадение в собствената си и в противниковата врата за Купата на конфедерациите.

 

Спомням си, че една година и Ганчо Евтимов стори същото – гол и автогол при сензационна победа на Нефтохимик над “Левски” насред София. Сещам се и за един английски пич – Крис Никъл. Той е единственият юнак в цялата история на английския елит с два гола и два автогола в един мач. Няма грешка. Беше някъде през 70-те години, когато Крис вкара всичките попадения в мач между Лестър и Астън Вила. Но да го оставим Никъл и да се върнем към Джонатан Тео.

 

Кой е Джонатан Тео? Роден е на 6 януари на 6 януари 1988 година в Папеете, столицата на Таити. Играе за местно скромно отборче, носещо името Ал Тамарии. Джонатан има двама братя близнаци, а те също са част от екзотичния национален отбор на Таити – Лоренцо и Алвин Тео, които са с една година по-малки от него. Но представителите на тази фамилия не свършат дотук. В националния е и братовчедът на тримата братя – Теаонуи Тео. Самият Джонатан твърди, че в Океания всички познават и него, и братята му и братовчеда дори. И припомня, че в един мач срещу Самоа при феноменалната победа с 10:1 именно четиримата са големите герои. После добавя, че светът тепърва ще узнава за тях. Ние пък бихме добавили, че светът вече го познава него, а какво ще се случи оттук насетне, е Божа работа...

 

Джонатан се нареди до двама други екзотични футболисти – Емануел Санон и Луис Рамирес Сапата. Първият е от Хаити. Няма грешка – Хаити. Нали знаете онзи лаф – нерде Ямбол, нерде Стамбул. Та същата работа и тука. Нерде Хаити, нерде Таити. Кратка справка. Хаити е на единия край на света, а Таити на другия. Хаити е в Карибите, на остров Испаньола, където граничи с Доминиканската република. Таити пък е в Океания – най-големият и главен остров на Френска Полинезия, а на около 200 км на запад от него се намира най-райското местенце на света – остров Бора Бора, който е също част от въпросната Френска Полинезия.

 

Стига обаче с географските отклонения. Да се върнем към Емануел Санон. Същият този търсач на силни усещания попада в историческите страници на Цар Футбол като автор на единствените два гола, отбелязвани от Хаити на световно първенство. През 1974 години Хаити, наречена първата тъмнокожа република в света, се класира за Мондиала в Западна Германия. Диктаторът на страната Жан-Клод Дювалие, известен още като Бейби Док (син на прословутия Папа Док), обявява тридневни национални празненства по случай успеха.


И опиянен от радост, държи тържествена реч по местната телевизия, в която отсича че има две условия към футболистите. Да се върнат от ГФР или със спечелена точка, или поне с един отбелязан гол. Втората задача е изпълнена – още в първия мач с Италия Санон вкарва така ценното попадение, а Хаити губи с 1:3. Във втория двубой крахът е пълен – 0:7 от Полша, но в третия, макар и да пада с 1:4 от Аржентина, Хаити отново бележи. И авторът на гола е пак Емануел Санон. Неговата поява на световно първенство (и то каква само!) го изстрелва в европейски клубен отбор. Емануел Санон, известен повече с прозвището Мано, подписва с белгийския Беершот.

 

И накрая малко за Луис Рамирес Сапата. През 1982 година Салвадор за първи път се класира на Мондиал. Отиде в Испания и регистрира три загуби – от Белгия, Аржентина и Унгария. Нормално. Най-ненормално обаче бе поражението от Унгария. Маджарите хич не си поплюваха и набутаха цели 10 гола на тима от Централна Америка. Ама това не попречи на цял Салвадор да ликува. Защо ли? Ами защото именно в този мач дебютантите вкараха първото си попадение на Мондиал. При резултат 5:0 Луис Рамирес Сапата изпрати топката във вратата на Месарош. И, горкият, полудя от кеф. Не само той, а целият отбор на Салвадор. Сапата тръгна да прави почетна обиколка като при триумф на римски император, а съиграчите му го събориха на земята и едва не го удушиха. И в един момент човек се чудеше какъв е резултатът и кой води – Унгария или Салвадор.

Е, после маджарите отбелязаха още пет пъти, ама какво значение имаше това. Важното бе, че Сапата извърши подвиг. Така както стори и Джонатан Тео. В такива моменти наистина ти идва да станеш на крака и да ръкопляскаш, защото и тези хора заслужават уважение. Не бива само да се кланяме на най-великите, нали така? Малките и екзотични футболни отбори също имат своя миг и своето място под слънцето.