Някой бе казал, че футболът е игра за идиоти. Само идиот трябва да си, ако обичаш тази вълшебна игра, а не си гледал или по-скоро – не си почувствал мача на “Стамфорд Бридж”. Драма? Не! Класика? Не! Шоу? Не! Не, защото словата са излишни. Тях ги няма и в най-богатия литературен речник. Този мач и великият Шекспир, и всички майстори на перото не биха могли да го нарисуват с думи.
На 25 септември 1066 година край селцето “Стамфорд Бридж” се провежда нечувана битка, предшестваща едно от най-великите сражения в Средновековието между англосаксонци и нормани – това при Хейстингс.
943 лета по-късно на футболния стадион “Стамфорд Бридж” пак имаше битка, в която “сини” и “червени” преминаха през всички възможни кръговрати на съдбата, през стрелките на часовника, през вярата, отчаянието, възхода, падението, мъката, радостта, сълзите и усмивките.  
Ето след такива мачове ти идва да благодариш на Бога, че си бил свидетел на голямо и уникално събитие. На нещо, което ще остане завинаги в историята. Не някъде забутано в мухлясалите й ъгли, а най-отпред – на най-видното място. В алеята на славата. Там влязоха всички – и Челси, и Ливърпул. Те не играха, те просто творяха, въоръжени с дух, окрилени от таланта и от дарбата, осветени от ореола и харизмата, която притежават...  Оттук насетне въпросът защо хората обичат английския футбол е напълно излишен...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ