Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ 3!

Хората с увреждания поставиха в малкия си джоб прехвалените ни спортисти. На олимпийските игри в Лондон отидоха 63-ма “майстори”, които се завърнаха само с два медала – сребърен на Станка Златева и бронзов на Тервел Пулев. Да си го кажем направо – среброто на Станка си беше чист провал, тъй като всички очакваха от нея злато и нищо друго.  Появи се обаче една млада рускиня, която набързо тушира Станчето и ни накара да потънем в земята от срам. Заради тоя срам сега Златева се радва на 140 000 лева премия. Но ние трябва да й пляскаме, да я успокояваме и да си затваряме очите. Защото иначе не сме българи. Какви българи и какви хора сме обаче, след като никой не адмирира параолимпийците ни?!

Докато прехвалените ни “звезди” се скъсаха да се дънят и посрамват Родината (с изключение на Станка, Тервел, уникатът Данчо Йовчев и блестящите ни волейболисти), хората с увреждания извършиха подвиг. Само осем българи представиха България. Да, грешка няма – само осем бяха. Те  обаче спечелиха повече медали – два сребърни и един бронзов. Среброто извоюва Стела Енева в дисциплините гюле и диск, а с бронза ликува Радослав Златанов в скока на дължина.

 

Нито медиите, нито обществеността като цяло не акцентира достатъчно внимание върху голямото постижение на двамата достойни за почит и уважение българи. Да не говорим за обещаните премии от спортното министерство. Ако не знаете, научете го сега – първоначалната премия на Стела и Радослав бе повече от смешна. Има, няма 20 000 лева. Представяте ли си каква драстична разлика между “истинските” спортисти и останалите! Добре че се намериха хора, които да вдигнат вой до небесата. Намеси се Комисията за защита от дискриминация. След нейния зов параметрите на премиите бяха променени. Сега Стела ще получи по 120 000 лева за двата си сребърни медала, а Радослав Златанов – 90 000.

 

Някои ще пуснат баналната фраза, че парите не са важни. Няма такъв филм! Важни са, как да не са важни - особено след като става дума за хора с увреждания. За тези хора важно е и уважението. Как да ги приобщим към обществото, след като се гаврим с тях. Първо им обещаваме трохи в сравнение с парите за “истинските” спортисти, а после почти никъде не се отдели видно място за техния триумф. Миналата седмица, като си купи човек спортен ежедневник, за главата да се хване от ужас. Челата на първите страници гъмжаха от какви ли не “новини”, а истинските “новини” за постиженията на Стела и Радослав бяха забити някъде надолу. Там, където си стоят по принцип и спортистите ни с увреждания. Увредени обаче сме ние. Увредена е ценностната ни система. Тотално и отвсякъде!