...През 1974 година е първият му мач на ЦСКА. Води го баща му. През 1976-1977 година започва да ходи сам на стадиона, а през 1979 година е познат от по-старите привърженици. Младият тогава Димитър се учи от батковците. Израства покрай Красимир-Кичето, Кошмара, Кьопека, Лео, Японците, Туза и други. В един момент всички те постъпват в казармата и идва ред на следващото поколение фенове. Това на Дучето, който прави здрава група с Ченцо, Фризьора, Кайо, Тошо Дереджето и Люси. От 1980 година започват десетките и дори стотици истории на Димитър Ангелов-Дучето. Първите големи битки са с агитките на Реал Сосиедад, Нотингам и Ливърпул.
“Всички те се прекланяха пред феновете на ЦСКА”, спомня си Ангелов. “Най-големите хулигани, които за първи път дойдоха в България, бяха на Спарта Прага. Дори имаше филм за тях. Те обаче като невъзпитани гости бяха посрещнати от домакините и на ръце ги занесохме до автобусите им пред погледа на милиционерите”, допълва Дучето.
Неприятностите с тогавашната народна милиция са не една и две. Капитан Змийския поглед подлудява феновете на ЦСКА по време на мачовете. Висшият служител от милицията е познат с ужасяващия си характер и крайни мерки, които прилага. На един мач заради хвърлена бомбичка униформеният изнася два реда с фенове отвън без да му мигне окото. Колегите му започват да ги товарят в джипките от предната врата. Задната обаче е отворена и един по един ултрасите изскачат отзад. “Тогава се смях до припадък. Сигурно около 15 души минаха през предната врата и излязоха отзад. Така действаха милиционерите в ония години”, шегува се Дучето.Идват и първите му арести. През 1985 година получава 15 дни арест в Пловдив. След няколко месеца му лепват още 15 дни във Враца след спречкване с представител на местния “Ботев”. “Казах на съдийката, другарко съдийке, може ли да си платя глобата и да ме пуснете? Отговорът беше не. Остригаха ме нула номер, но най-голямото унижение беше, че в тия 15 дни ни караха да мием полицейските коли. Навън беше сигурно минус 20 градуса, всичко беше замръзнало, а нямаше топла вода. Чистехме хлебозавода, пращаха ни, където имаше работа”, разказва още Дучето.
Запаленият фен не веднъж бяга и прави луди неща, за да отиде на мач на ЦСКА. Първите му изцепки са в училище. Датата е 17 март 1982 година, “червените” играят четвъртфинал за КЕШ с Ливърпул. Дучето се спуска по улука от третия етаж, за да офейка от даскалото и да отиде на стадиона. В друг случай баща му го води на училище, но Димитър трябва да отиде на стадиона. “Татко, ходи ми се до тоалетна”, казва запалянкото близо до Орлов мост. Влиза в тоалетната и изскача през задния прозорец, а от там на стадиона. “Често пъти се е случвало да нямаме пари за пътуване извън София. Веднъж се качихме на влак. С кондуктора се справихме, но той повика милицията. Един от моите приятели каза, ако се опиташ да ни свалиш, скачаме от влака и ти ще си виновен”, спомня си Ангелов.
Годините минават и от фен Димитър Ангелов се превръща в председател на феновете. В края на 1999 година привърженикът е избран за председател на централния фенклуб на ЦСКА. За първи път във фенските среди се поставя началото на организирани фенклубове. “Започнахме с 5-6 момчета. Набързо създадохме 10 организации в по-големите градове. Те имаха за цел да обхванат общините, а те по-малките населени места. Така за 2-3 месеца имахме вече 30-40 организирани групи. След години стигнаха 900”, разказва Дучето.
Най-голямата гордост на Димитър Ангелов е гостуване на “Левски” през пролетта на 2000 година, на което повежда около 6-хилядна “червена” армия. Всичко обаче има предистория. Клубът домакин отпуска само 1000 билета за гостуващата агитка. “Вече ги беше страх от нас и искаха да ограничат достъпа ни”, коментира Дучето. По това време шеф на фенклуба на “Левски” е Михаил Цветков-Мустака. Известен е със страстта си към хазарта. Именно от това се възползва фен №1 на ЦСКА, който го води в столично казино. “Успях да се снабдя с още билети. От тази история обаче се роди една от основните песни на агитката – “на вашето знаме е Юда, на нашето грее звезда. В синьото стадо роди се предател, не ви ли е срам от това...” Техен човек ги предаде отвътре”, разказва Дучето. Първото организирано пътуване извън България е в Молдова през 2000 година. ЦСКА играе срещу Конструкторул. Дучето повежда около 200 фена, които огласят малкото градче Спея, намиращо се на 60-70 километра от Кишинев. Шишето водка тогава струва половин долар, а “червените” фенове подлудяват граничари от тук до Молдова.
Първата голяма екскурзия е за мача с Милан през есента на 2001 година. Дучето организира 24 автобуса, при вида на които италианските карабинери изплезват език. За първи път от доста години толкова многобройна агитка пристига от друга страна. Инвазията в Истанбул през лятото на 2003 година срещу Галатасарай обаче е впачетляваща. От София потеглят 14 двуетажни и 80 едноетажни автобуса и още 30 микробуса. Организацията около пътуването е изпълнена с драми и проблеми. Цената на екскурзията започва от 16 лева, след това скача няколко пъти, тъй като обикновените автобуси се изчерпват и започват да се наемат луксозни. Галатасарай иска по 20 долара на билет, което до последно се оказва също сериозна спънка за “червените” ултраси. Все пак с дебели връзки и страшни лупинги Дучето успява да вкара всички около 7000 фенове на “Кемал Ататюрк”. Преди това родните хулигани свалят турски знамена по пътя си и окачват български трибагреници. А по време на мача пеят “Боят настана, тупкат сърца ни...”
“Това съм аз. Щастлив съм, че се събуждам всеки ден като нормален човек, същото се отнася и за семейството ми. Един ден ще се върна на моя стадион, защото ЦСКА е моят живот. На 50 години е време за равносметка, а тя е, че съм изпитвал стотици щастливи мигове с ЦСКА и семейството ми. Лошите не ги помня”, завършва Дучето.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Агенция БЛИЦ честити юбилея на Дучето и му пожелава много здраве, късмет, щастие и мир в семейството.
Дучето с агитката на ЦСКА в Молдова
Отново на път
