"България има природни богатства, България има народ несломим, България има от всичко по много, но Ицо Стоичков е само един!"
Често пъти футболните фенове спорят кой е по-велик - Пеле или Марадона, Кройф, Герд Мюлер, Еузебио или настоящите звезди Меси и Роналдо. Безспорно това са величия, които ще останат завинаги в историята. Ще се разказват легенди за магията, която са оставяли около себе си. И ние, българите, спорим. Малко безмислено сравняваме епохи във футбола. Гунди, Жеков, Митата Якимов, Бонев или Стоичков. Всеки сам по себе си е велик. Той обаче е един. Съвсем скоро написах, че на Олимп са само боговете, а той е Бог. Да, за мен той е Бог. Той е онзи, заради който съм преживял стотици радостни и тъжни мигове. Той е онзи, заради който не съм мигвал или съм се будил рано, за да гледам негови мачове от всяка точка на света. Той е онзи, заради който всяка информация, снимка, текст, запис на видеокасета или каквото и да било, беше като подарък за рожден ден. Той е онзи, на който всички момчета искахме да приличаме, докато ритахме на асфалта или калното игрище пред блока. По негово време не носехме фланелки на Меси и Роналдо, а тениски с изписан №8 с флумастер. Всеки искаше да бъде Стоичков. В това се крие цаката, както би се изразил той. Добри футболисти - колкото искаш. Техничари, финтьори, голмайстори, шегаджии, ексцентрици ги има под път и над път. Малцина обаче са като него. Характер, който се ражда веднъж на сто години. Той може да нямаше най-блестящите качества на футболист. Той може да не беше виртуоз и техничар. Той можеше да си служи предимно с левия крак и да търпи шегите, че десният му служи за подпиране. Той обаче е футболен Бог и никой не може да го оспори. Нито някой може да каже нещо за лидерските му качества, за манталитета му на победител, за голмайсторския му нюх, за успехите му.
Днес той става на 50! Ден за равносметка. Неговата е проста. По-проста и от онази знаменита реплика преди мача с Германия на Световното - "айнцу, цвайнцу, драй - дрън". Той е успял, той е българската спортна икона пред света. Стоичков обаче е и онзи, който мнозина използваха умишлено, а после захвърлиха. От това го болеше и продължава да го боли. Предадоха го истински приятели, които се кълняха в приятелството. Много правеха и продължават да правят далавери на негов гръб, защото те са прекалено незначителни, а името Стоичков продава и отваря врати. Никой обаче не е пророк в собствената си страна. Дори и да се казва Христо Стоичков. Дори да е футболният Бог, който имахме и все още имаме.
Благодаря ти, че ни направи щастливи. За нас бе чест да бъдем твои съвременници и след години да разказваме на деца, внуци и правнуци. Да разказваме легендата за онзи истински българин Христо, който накара футболният свят да бъде в краката му. За онзи "булгаро", закърмен със зло мляко. За Камата, фамозната осмица, Модерния ляв, кавалера на "Златната топка"...
Честит рожден ден и бъди благословен!
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
