Така е. Този път наистина е страшно. Просто няма кого да избереш за Футболист на България. Други години все имаше кандидати. Да не говорим за по-старите времена, когато битката за върха беше неистова жестока. От година на година обаче изборът става по-ограничен и по-ограничен, докато накрая съвсем изчезна.
 
Днес няма битка, няма футбол, няма емоции, няма победи. Няма и Футболист на България.
 
Националният ни отбор се провали тотално. Клубният ни футбол – също. Тази година бяхме пълни анонимници в Европа. Ни до Шампионската лига, ни до Лига Европа стигнахме. Само до Калотина и обратно.
 
Кого да посочиш на първото място? Благо Джисъза ли, че превзе Рим и Колизеума, но не с голове, а с простотията си. Бербатов ли, че отиде в „колосалното” гръцко първенство, където „забрави” как се вкарват голове.
 
Е, все пак трябва някого да изберем. Няма как – традиция е. Задачата обаче е доста, доста трудна – като откриването на неизвестно с безкрай уравнения...
 
И докато ние, журналистите, се чудим как да решим ребуса, току-виж са ни казали кога ще е церемонията и кой я организира, че вече е декември. Защото миналата година тя беше под въпрос до последно, та накрая БФС я спаси.
 
То това и остава да се случи – за първи път да няма церемония. Ама ако пък има, кой ли ще е Футболист на България? Пълна каша, нали?!..
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ