След обаждания на фенове от Борисовата градина се опитаха да замажат положението. Но вместо да публикуват нов материал, добавиха честитката си за Костадинов към... тази на Антон Димитров-Пирожката, който също днес е рожденик. Набутаха го някъде из между редовете, на най-долния абзац. Емил Костадинов е отбелязан само като “бившия футболист на “червените” редом до Пирожката.

 

Не че Тони Димитров не беше добър играч, но ще прощавате, Коща заслужава по видно място на страницата на клуба, откъдето е проходил към върховете.

 

За Митата Якимов, който също празнува днес, е повече от ясно. За него е посветен отделен материал. Емил обаче е оставен някъде по периферията...

 

ЦСКА понякога е странен клуб, ама много странен. Ръководството и феновете се кланят на чужденци, минали и заминали през “Армията”, без да оставят и капчица следа, а забравят големите. Онези, истинските цесекари!

 

Последният и най-яркият пример е с Жуниор Мораес. Бразилецът бе посрещнат като Бог в Борисовата градина оня ден. Феновете му издигнаха огромен плакат, Александър Томов се скъса да го хвали и даже отбеляза, че с радост би върнал нападателя в ЦСКА. Официалният сайт, същият този, който си направи гавра с Емил Костадинов навръх рождения му ден, пусна цяло интервю с Мораес.

 

Казвам, че ЦСКА е странен поради следните факти. Така нареченият от някои “легендарен играч на “червените” Жуниор Мораес има само един сезон в отбора. Нито е вдигал купи, нито е ставал шампион, нито е отбелязвал решителни голове – да речем примерно във вратата на вечния враг “Левски”. Нещо повече – Мораес, колкото и да плюе днес по “Титан”, се водеше едно от галените момчета на бившето ръководство. Същият Жуниор Мораес попадна в графата “съмнителни” в най-ключовия мач на ЦСКА през пролетта на 2012 година – в Перник срещу Миньор. Бразилецът изпусна най-решителната дузпа за тогавашния сезон, какво я изпусна, направо я изплю. ЦСКА падна с 0:2, което се оказа пагубно в последствие, защото изпусна и почти сигурната шампионска титла.

 

За всичко това ли Мораес го носят днес на ръце, а Томов му се кланя, все едно е божество, извело ЦСКА до Шампионската лига. Типично по български – отдаваме чест и обожествяваме чужденците, без в случая те да са направили нещо значимо за клуба, а забравяме трите титли и четирите купи на Костадинов с ЦСКА, прекрасните му голове (особено този срещу Рода на 1 март 1989 година), плюс полуфинал за КНК. Разликата между Мораес и Костадинов е огромна. Оттук до висините на космоса, накъдето се е запътил Александър Томов...

Апропо, Томов вероятно не е забравил, че при последната титла на ЦСКА Емил Костадинов бе част от ръководството. И че не Коща, а някой друг, познайте от раз кой е той, носеше основната вина за отнетия евролиценз. Но това е друга тема... 
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ