Лудогорец ли би ЦСКА? Или ЦСКА сам се би? ЦСКА надигра ли Лудогорец или Лудогорец сам се надигра? Лудогорец ли излъга ЦСКА или ЦСКА сам се излъга? Въпроси с уж не толкова лесни отговори. И все пак нека се опитаме да открием истината.

Преди това да съберем в едно изречение коментарите след двубоя в тв студиото и край терена.

Всеобщата оценка беше, че за първи път от 13 години насам ЦСКА толкова явно надиграва Лудогорец, но пак не може да стигне до победата.

Ама нали знаете какво е казал целокупният български народ. Истината винаги е била по средата.
 
Тъй че – казано в резюме. Хем Лудогорец нищо не игра, хем и ЦСКА игра.

Какво ще рече това ли?

Лудогорец излезе малко незаинтересован от първата си битка за първенство. Без тежката си артилерия и с промени в сравнение с реванша в Грузия от Шампионската лига. В центъра на защита снощи ги нямаше Алмейда и Сонко Сундберг. В титулярния състав не се появи халфът Ивайло Чочев.

Изобщо на терена не видяхме лекуващия контузия Квадво Дуа - голмайсторът, който определено е важен коз за Лудогорец. 

През първото полувреме тимът действаше прекалено неглиже. Липсваше познатата скорост в атака. Извършваха се пробиви предимно по дясното крило заради уж несигурния ляв бек на ЦСКА Санянг. През второто полувреме разградчани понатиснаха оборотите, но отново не впечатлиха. Показателен е фактът, че победата дойде без нито отправен точен удар. Яблонски и Текпетей като че ли духом бяха в пред входа на най-комерсиалния турнир.

Всъщност, Лудогорец си обича да стартира на бавни обороти в първенство. Понякога си пати, макар че накрая пак се смее последен. Миналия сезон новакът Крумовград катурна шампионите в първия кръг с 3:1. В самото начало на първенство 2020/21 Лудогорец падна във Враца от Ботев пак със същия резултат. През 2015/16 началото за „зелените“ също беше лошо, тъй като Литекс би с 2:0 в Ловеч. За да се върнем още по-назад и да си спомним за сезоните 2014/15 и 2013/14, когато бяха регистрирани следните резултати в първия кръг: Хасково – Лудогорец 1:0 и Любимец – Лудогорец 1:0.

Има една изтъркана фраза, че играеш толкова, колкото ти позволи съперникът. Е, снощи Лудогорец позволи на ЦСКА да играе. „Червените“ записаха отлично първо полувреме, което спокойно може да влезе в учебниците по футбол.

Треньорът Томислав Стипич заложи на много висока преса в началото. Нещо, което виждахме и при Нестор Ел Маестро, примерно. ЦСКА насищаше зоната на топката, когато тя се изнасяше от противника, и затваряше вътрешния пас към центъра. Нещо подобно, което също гледахме при Ел Маестро. С тази разлика, че снощи отзад се играеше човек на човек – персонални двубои между двама защитници с двама нападатели.

Схемата на Стипич беше 4-1-4-1. Само с един дефанзивен халф в лицето на Марселино Кареасо. Това си бе смело решение на хърватина, защото при предишни гостувания в Разград ЦСКА е излизал с двама опорни полузащитника и далеч по-прибран, разчитайки на контри.

Когато „армейците“ започваха да пресират, схемата им се трансформираше в 3-4-3, а при висока преса вторият опорен халф реално става излишен.

На върха на атаката Стипич заложи на Георги Чорбаджийски, а в халфовата линия отляво изненада футболната общественост, пускайки Петко Панайотов. Тук е мястото да поздравим треньора за решението, както и младите футболисти за представянето им. Защото именно в такива битка се калява тяхната ментална стомана. Десетина минути преди края на арената се появиха още младоци – Марк-Емилио Папазов и Юлиан Илиев.

До почивката ЦСКА бе пълен господар на терена, спечели всички единоборства, имаше убийствен превес във владението на топката.

Пукнатините в тима не се виждаха, защото нямаше кой отсреща да ги предизвика. През второто полувреме обаче, когато Лудогорец леко се поокопити, се видяха слабостите. Санянг издишаше в защита отляво, макар че напред бе активен. Християн Петров спечели много въздушни топки, но в другите компоненти на играта в защита на моменти беше леко колеблив. Само някой заядливец обаче би го обвинил за автогола. Приятно впечатление остави новото попълнение Делова. Косоварят игра стабилно, динамично, биеше за първа топка, действаше изчистено и почти избягваше фаула. Тибо Вион бе почти безгрешен в ролята на десен бек, но се поумори и се стигна до смяна в средата второто полувреме.

От норвежкото трио двама бяха на ниво, а един – под нивото. И то не само заради пропусната дузпа. При изпълнението й Хайнц сякаш не знаеше, че при физически висок вратар би било доста рисковано да стреляш в центъра на вратата. Той Падт си го каза след мача: „Спасих дузпата, защото имам дълги крака“.  Вместо да натъртим на баналната фраза, че всеки може да пропусне дузпа, да припомним и още едно неправилно отиграване на Тобиас. Той изскочи сам срещу вратаря, но тръгна да го прехвърля. Да прехвърлиш 197 см човек и да пратиш в топката във вратата – не е ясно с каква парабола ще трябва да насочиш топката. Но е ясно, че ако го сториш, ще си заслужиш някой друг футболен Оскар.

Та така. Истината наистина е някъде по средата. Лудогорец излезе със полусвалени гащи, но ЦСКА не успя да ги събуе.

Но е очевадно, че „червените“ ще играят офанзивно, ще се стремят да владеят повече топката и да търсят победата. За да я намират по-често обаче, ще трябва да си намерят нападател. Не един, а поне двама. И не утре или вдругиден, а днес. Защото, както се пее в една песен, утре започва от днес.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ