Преди месеци един италианец, свързан с футбола, дойде в България. Гледа мачове, обиколи насам натам и дойде време да си тръгва. Попитаха го какво е научил на български и той отвърна: "Само един израз - тука е така!".

Тука е така, дами и господа. Във футбола ни е така, а и не само там.

Имаме 7-8 ЦСКА, ту имаме, ту нямаме Литекс, имаме нещо, наречено национален отбор, който пуска голове както труженичка пуска на Околовръстното - на промоция и по много. Имаме Левски, където няма трофей близо 10 години, но вместо да се работи обединено, се занимават с интриги,с оставки, с блъфове, с декларацийки и подобни глупости. Имаме БФС, което работи за всичко друго, но не и за доброто на футбола ни. Работи за Преслава, работи за сбирки с много алкохол и танцьорки в комплекса на Лечков в Сливен.

Имаме си комедийни актьори като Чичо Венци, имаме си дълбоко разбиращи футбола хора като Николай Паслар и Очко Бибочко. Имаме си Боби Михайлов, който незнайно защо се крие от хорската любов. Имаме си Верея и Нефтохимик, които влизат в новия елит. Нищо, че завършиха съответно на 8-о и 12-о място в "Б" група. Но пък са подали документи.

Имаме си Валери Божинов и хиляди малки котета. Имаме си Ивайло Петев, който събира тумбата си по всичко друго, само не и по качества, и няма доблест да подаде оставка. Имаме си големи таланти, които, като излязат извън границата на България, не могат да хванат ръка в третия отбор на Майнц, защото са "отлично" подготвени у нас. Имаме си школи, които не произвеждат. Имаме треньори, чиято основна дилема е с кого да си пият ракията вечер.

Всичко си имаме, само футбол нямаме. И няма и да имаме. Докато не се изкорени всичко из основи. Докато не започне да се работи правилно с младите. Докато не започне да се мисли за бъдещето, а не ден за ден и за облаги. Докато не започне да се дава шанс на хора с различно мислене и виждане. Докато не започнат да се налагат повече млади български футболисти, вместо 10 и повече малки негърчета. Докато не се сменят АБСОЛЮТНО всички, които до този момент са имали допир с футбола ни. Докато футболът ни е средство за изпълнение на политически цели.

Дотогава ще ни бият с по 7:2 и 4:0, ще гледаме Албания на Евро 2016 от телевизора в хола ни. Ще гледаме как другите вървят напред, а ние назад. И хората ще ни сочат с пръст и ще казват "там е така!".
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ