Иван Вуцов напусна нашия свят, но ще остане във футболния завинаги. Ще остане, защото бе рядко явление в българския спорт. Малко са такива като него, които успяха да се наложат и превърнат в легенди не само на терена.

Забележете само – Вуцата е голямо име като играч. Основен ас в защитата на Левски дълги години, печелейки титли и купи. Основен такъв и в националния тим, участвайки на световно първенство.
Да, ще кажат някои. Такива има много. Факт!

След това обаче той е на изключително високо ниво и като треньор. И в Левски, и в националния отбор. Пак печели титли, купи, елиминира Аякс, играе епичен четвъртфинал за Купата на УЕФА срещу Барселона на „синята” скамейка. Като селекционер на България ни класира за Мондиала в Мексико през 1986 година след фамозни победи над ГДР, Франция и Югославия. Да, ще кажат някои. Такива има. Факт!

Но после Вуцата се налага и се издига в друга орбита и като ръководител. Ненапразно го наричаха Сивия кардинал в българския футбол. Човек, който работеше професионално и майсторски дълго време в ролята на изпълнителен директор на БФС. Да, ще кажат някои. Такива има. Факт!

Но има ли такива като Вуцов да бъдат на върха и като футболист, и като треньор, и като ръководител. Истински уникат. Няма! Факт!

Затова е тъжно, когато такива като него си отидат... Футболна България скърби за него, а името му ще остане в историята завинаги. Факт, с който могат да се гордеят не само синовете и роднините му, но и всички, които са част от най-магическата игра на света...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ