Левски се озори доста, докато пречупи втородивизионния Ботев (Гълъбово) в турнира за Купата на България. Трябваше да изминат цели 111 минути, за да отбележат „сините” чрез Антонио Вутов така ценния гол, измъкнал ги от срама.

Мачът приличаше на този с Верея през пролетта, когато благодарение на дузпите Левски се добра до Лига Европа. Само че между двата двубоя има една съществена разлика. Сега начело на тима от „Герена” е Делио Роси – доказан в Италия специалист. Човекът, който наистина прави положителни промени в „синия” отбор и е на път да го върне там, където мечтаят феновете му.

Снощи обаче популярният треньор бе поставен плътно до стената от един млад и перспективен наш наставник Светослав Тодоров. Тоди пое скромният тим от Гълъбово през лятото и без гръмка селекция (по напълно обясними причини) се захвана с трудната задача. Дали ще успее във Втора лига, времето ще покаже, но е факт, че Тодоров показа как може да се противопоставиш на име от ранга на Делио Роси.

Една българска поговорка, която италианецът вероятно не знае, гласи: „С твоите камъни по твоята глава”. Спецът, който като почти всеки представител от Апенините залага на здрава защита, вчера получи добър урок от бившия национал и легенда на английския Портсмут. Урок по италиански футбол. Тоди заложи на дефанзивна тактика, футболистите му играха дисциплинирано, грамотно, компактно и съсредоточено.

През целия мач, продължил 120 минути, Ботев (Гълъбово) не позволи на „сините” да имат не повече от две стопроцентови положения за гол. Което е ярко доказателство за прекрасната работа на младия състав и неговия наставник. Айде, ако Левски бе сгазил съперника и бе изпуснал десетки ситуации, тогава можеше да говорим за липса на късмет. Но след като се луташ и чудиш как да пробиеш една непревземаема крепост, това  означава, че този, който се е бранил, не го е правил хаотично, а професионално и майсторски. Ще кажат някои – ама те тези от Гълъбово се бяха окопали като опълченци пред вратата си! Добре де, измислете друг начин, за да преодолеете с млади и неопитни момчета тим като Левски и най-вече треньор като Делио Роси. Вариантът е само един – да се защитавате стабилно и да контраатакувате. И втородивизионният тим го направи с изключение на единствената по-голяма грешка, която допусна във въпросната 111-а минута. А солиден отбор като „сините” нямаше начин да не се възползва от невниманието в лявата отбранителна зона на Ботев.

Освен това направи впечатление и друго – възпитаниците на Тоди изглеждаха доста свежи през двете продължения, когато даже имаха ситуации пред вратата на Левски. Това какво ни подсказва? Че физическата подготовка на отбора е на високо ниво.

За финал ще припомним, че мачът се игра на неутрален терен (в Стара Загора), което още повече ни кара да аплодираме момчетата от Гълъбово и треньора им. Те го заслужиха, въпреки загубата.

А Делио Роси би трябвало да си вземе поука и оправданията от сорта на: „Ама Обертан го нямаше” не важат. Би било наивно да преследваш титлата, ако си зависим само от един футболист. Всъщност, французинът беше на терена в Пловдив при поражението от „канарчетата” с 1:2, нали?...

Просто Роси има още доста, доста работа за вършене, въпреки че плодовете от първоначалния му труд се видяха преди последните три мача. Тогава Левски наистина бе заприличал на... Левски. Но тези, последните – с Ботев (Пд), Септември и Ботев (Гълъбово), са предупредителен знак, че Левски е заприличал, ама все още не е станал... Левски.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ 
КУПА НА БЪЛГАРИЯ - 1/16-ФИНАЛИ