Футболният празник в Европа продължава дълго след Коледа, защото и тогава, и след това мачовете са един след друг – кой от кой по-интригуващи.

В Англия, Италия, Испания и Франция стадионите кипят, класиранията се пренареждат, а формата на отборите се тества в реални условия.

Мачовете не спират.

С България аналог трудно може да се прави, защото у нас футболът е на пауза. Футболистите тепърва ще минават през подготовка. Преди това – почивка, празници, възстановяване.

И преди някой да каже, че е в реда на нещата по празниците да има почивка, нека отбележим очевидното – същите празници съществуват навсякъде.  Разликата е, че в топ първенствата, с които обичаме да се сравняваме, никой не мисли за релакс.

Разликата е в традицията. И в манталитета.

Затова и не е изненада, че след първите мачове у нас, когато нещо в продукцията на терена не изглежда убедително, оправданията звучат познато и винаги гравитират около едно и също – липса на игрови ритъм.

Само че все повече футболни фенове си задават съвсем логичен въпрос:

Кога и тук графиците ще се променят така, че почивките да не надделяват над играта?

Кога отново ще играем футбол по Коледа и Нова година?

И защо цялостната програма на родния футбол не може да бъде осмислена по модел, който държи отбора в движение, а не в изчакване?

Неслучайно казваме "отново". Защото в България вече се е играло в този период. И то в елита.

Достатъчно е да се върнем към 25 и 26 декември 1971 г. – 17-ия кръг на "А" група, последен за есенния дял. Тогава родният футбол е бил в разгара си.

За да подсилим фактите, припомняме и тогавашните резултати:

25 декември:

Николай Лъсков (Ямбол) – ЦСКА "Септемврийско знаме" 0:1

Славия – Берое 1:1

Локомотив (Пд) – Локомотив (Сф) 0:2

Черноморец – Тракия 1:0

Спартак (Пл) – Ботев (Вр) 2:2

Черно море – Чардафон Орловец 3:0

Дунав – Академик 1:1

Етър – ЖСК Спартак 1:0

26 декември:

Левски Спартак – Марек 1:0

Да, било е друго време. Коледа още не е била официален празник. Може би това е част от обяснението за днешната пауза.

Но терените са били същите. Студът и ниските температури – също. Очевидно единственото различно са били нравите.

Нека отново погледнем навън.

На английския Боксинг дей – 26 декември – футболът традиционно не спира. Мачове има и за първенство, и за ФА Къп. Дербита, битки за върха, битки за оцеляване.

Климатът е суров. Често вали, а терените са тежки – дори когато не личи. Но никой не изключва двигателя.

Тази година, като никога досега, на този ден в Англия имаше само един мач – Манчестър Юнайтед – Нюкасъл. Но преди и след него програмата изобилстваше от интригуващи срещи.

И това не е случайно.

Въпросът не е в мачовете. Не е и в подготовката. Не е и в празниците.

Става дума за традиция, ритъм и икономика.

Заради тях футболът около Коледа се играе с такава ярост, а инерцията на еуфорията държи дълго след това – и в първите дни на новата година.

Никъде в Европа не изваждат футбола от движение за повече от месец. Дори Германия, която има зимна пауза, поднови първенството си преди броени дни.

А после се чудим защо нашият футбол е бавен – и както често казват по студиата: тромав, неконкурентен, без интензитет.

Как да е иначе, след като доброволно го вадим от ритъм в един от най-активните периоди?

Никъде в правилника на БФС не пише, че през януари в България не може да се играе футбол.

А ако аргументът е климатът – нека погледнем отново към Англия, където дъждът е почти постоянен участник във всеки кръг. Но футболът там не спира, само защото условията не са перфектни. Просто се адаптира.

И в контекста на адаптацията тези дни се заговори за отоплението на стадионите в България - което в момента е все още ограничено само до няколко големи съоръжения като Националния стадион "Васил Левски".

Вече са факт дискусиите и плановете за изграждане на отопление на всички терени в елита - до 1-2 години - с цел подобряване на качеството на играта през студените месеци, финансирани от държавата.

Ето това е част от адаптацията, за която говорим.

А иначе тук идва контрааргументът, който удобно ни успокоява:

"Не сме само ние – на Балканите навсякъде е така".

Да, в Румъния и Сърбия също има зимни паузи. И там първенствата спират между декември и февруари – основно заради климатични условия.

Южната ни съседка Турция обаче не използва дълга зимна пауза, не само заради по-благоприятния си климат, а и защото се съобразява с графиците на повечето европейски първенства, за да улесни трансферите и международните ангажименти на клубовете.

Има и друга любопитна подробност, свързана с организационните решения – в Super Lig следват общоевропейския график, за да не поставят клубовете в конфликт с европейските турнири.

Ето защо за нас това сравнение с климата е повърхностно – опасно и удобно. Защото календарът не е просто въпрос на климат, а е и функция на обем, ресурс и амбиция.

Да погледнем и още нещо съществено.

В България, Румъния и Сърбия първенствата са с по 16 отбора. В Турция са 18. В Англия, Испания и Италия – по 20.

Преведено на футболна математика: 38 кръга срещу 30. Или почти цял месец разлика в игрови ритъм.

Този "въздух" в календара от по-късия шампионат улеснява дългите паузи – особено там, където инфраструктурата и икономическата логика не притискат да се играе.

Разликата става още по-видима и когато погледнем какво точно пълни календара – а именно вътрешните турнири.

В Англия има FA Cup и EFL Cup.

В Испания – Copa del Rey и Supercopa de Espana.

В Италия – Coppa Italia и Supercoppa Italiana.

Календарът е плътен и затова има постоянен ритъм. Там футболът няма "празно".

У нас има един регулярен елиминационен турнир – Купата на България. А Суперкупата е една-единствена среща между шампиона и носителя на купата. И много свободно време, което често се прикрива зад думи като "възстановяване" и "подготовка".

Тоест, в топ първенствата логично е по-натоварено, но там работят най-вече с културата на постоянен ритъм и комерсиална логика (тв права, приходи, навик на публиката).

Не, целта не е укор. Но тук идва най-неудобната истина: дори когато имаме сходни зимни паузи с Румъния и Сърбия, не сме в сходна позиция по качество и ресурс.

Там базите са по-добри, школите – по-организирани, подготовките – по-структурирани и качествени, а европейското присъствие – далеч по-осезаемо.

И това лесно си личи от по-силния "европейски отпечатък" (UEFA коефициенти/ранкинг), който е директен измерител за конкурентоспособност на клубно ниво. Личи и от по-големия финансов и кадрови обем в лигите.

Пазарната стойност на лигите го показва ясно. България – 197 млн. евро, Румъния – 239 млн. евро, Сърбия – 282 млн. евро и Турция – 1.29 млрд. евро.

Казано с други думи – това са пари за кадри, терени, медицински щабове, организация, школи и подготовка.

И после се чудим защо при нас паузата води до "липса на ритъм", а при други – тя е просто част от процеса.

Да се крием зад такава "балканска традиция" е евтино алиби, даже не служи и като добро оправдание, в случай че искаме развитие.

Когато системата е крехка, всяка пауза я оголва още повече.

Проблемът е, че днес обясненията защо нещо не се случва са в пъти повече от аргументите, с които бихме го направили.

И така омагьосаният кръг се затваря.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ