Изминаха само два кръга и един в Лига Европа, а Левски пак е на прага на нулев сезон. Евротурнирите приключиха, а с равенства срещу Монтана и Локо (Пловдив) шампион не се става. Това обаче не е нещо ново за "сините". Вече няколко години се "започва наново" и накрая нищо.

Тази година е същата. Започна се начисто. С нов треньор, нов директор, нов главен мениджър. И всичко останало постарому. Без стратегия, без идея. Ден да мине, друг да дойде. Всяка година се изготвя един план, който обаче е валиден само няколко месеца. При първото сътресение се променя или направо се забравя и се почва нов. В момента само се чака да дойде новият собственик, за да се извади пак нов план "2020", примерно.

Сега пак ще има смяна на треньора, смяна на шефовете. А стратегията къде е? Къде са младите футболисти? Как се работи с тях? Каква е стратегията за тяхното развитие? Няма такива. Няма и да има.

Всяка дума на Мъри Стоилов от онова интервю беше до болка правилна. За "лъжливите" приказки, за криенето зад треньора, за попълненията, които треньорът не избира, за околосветските пътешествия на хора, които явно нямат никакъв поглед върху футбола и никаква преценка за качествата на футболистите. За абсолютната липса на идея за развитие в школата. Навсякъде в Левски в момента работят хора за заплата. И нищо друго. Без дух, без хъс, без желание, без възможности и капацитет. Без да осъзнават какво е Левски.

А когато Мъри говори за футбол и за Левски, и боговете мълчат.

Затова и никой в Левски не се осмели да каже една дума срещу Стоилов. Не да го напада, а просто да излезе и да каже - не е прав за това и това. "Имаме стратегия, тя е еди каква си". "Имаме качествени футболисти, избирали сме ги внимателно и те ще го докажат". Или нещо от този сорт. Никой. Гробна тишина.

Защото са гузни и осъзнават колко прав е Мъри. Защото в Левски всичко е на принципа - „Днес да сме добре, а утре каквото стане!”. От първия до последния човек в клуба.

Чисто футболно Левски отстъпва на основния конкурент Лудогорец. Това е очевадно. И затова поне шефовете на Левски са прави - с парите на Лудогорец не могат да се борят. Нито с техните попълнения, за които се дават милиони. Но след като е така, защо в Левски примерно не се даде шанс на Илия Димитров, а се дава на Бабатунде? Защо не се дава повече шанс на Станислав Иванов, а се дава на Деса, Нар, доскоро и Менголо. Защо не се дава повече време на Атанас Кабов? Чувал съм често отговора на този въпрос: "Феновете искат успехи веднага. Нетърпеливи са, няма да ни чакат". Да де, но то и с чужденците успехи няма, а феновете пак си търпят. А с момчета от школата биха търпели повече и биха подкрепяли дори повече.

Любимото оправдание в Левски е - няма пари. Доколкото помня, още преди година в Левски се хвалеха как влизат пари като из ведро. Всеки ден нови спонсори. Този дал толкова, онзи дал толкова. Фланелките и стадионът са пълни с рекламни банери и какво ли не. А пари няма. И козирка няма.

Да приемем, че наистина няма пари. Не могат да се привлекат качествени нови чуждестранни попълнения. Тогава най-логичното е да се обърне внимание на школата. Но проблемът е, че и там отдавна нещата са занемарени. И няма кого да изкарат от нея.

Левски е в омагьосан кръг, от който трудно ще излезе. Трудно ще излезе без промяна. А тя е повече от наложаща. Промяна, която не е единствено да сменят треньора. Промяна в мисленето, промяна в действията.

"Тази клоуниада и лъжлива приказка е време да спре. Надявам се новите собственици, в това число и феновете, които са всъщност са Левски, да седнат, да помислят и да начертаят стратегия и план за развитие на клуба. Да гласуват доверие на един или най-много двама души, които да следват тази програма и да я реализират на практика. Естествено трябва да се намерят правилните хора и те да застанат зад тях. Във футбола резултатите ги има и ги няма. Затова трябва да се работи за бъдещето Левски", каза Мъри. И това описва всичко.

А защо промяната не дойде с привличането на всяка цена на Мъри Стоилов и даването на пълна власт в неговите ръце?
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ