Мъка! Да, мъка. Поредната мъка с марка български футбол. Поредният резил. Поредният селекционер. Поредният обиграващ се национален отбор. И за пореден път виновни няма. Не става въпрос за футболистите. Да приемем, че толкова си могат, макар единици от тях да играят за добри отбори. Да, добри отбори, не много добри.

И те играят за националния отбор, а не водачът на делегациите, не хората под него, зад него, около него. Не тези, които всъщност от високо "дърпат конците" на полуразпадналата се кукла. И никой там вина не носи. Нито отговорникът за водата, нито този за националния отбор. Нито президентът. Нито този, нито онзи и т.н., и т.н. Всеки сочи другия и се опитва да ни убеждава, че там е проблемът.

Искаше се Любослав Пенев за треньор, назначиха го. Искаше се Ивайло Петев за треньор, назначиха го. И след всяко назначение веднага се задейства план "Х". Плюене, слухове за далавери, интереси, връзки. Вероятно донякъде има истина в това поведение, ако се обърне внимание какви футболисти получават повиквателни. Едни играят редовно в "Б" група, други в трета регионална лига, трети са без отбор, на четвърти им прилагаме изкуствено дишане, пети се опитват да си уредят "трансфер в чужбина", шести, седми, осми... Изглежда всеки има право да се съмнява.

Как обаче нито един селекционер не седна и не направи една презентация, с която да изложи плановете си. Как ще организира работата си така, че след поредните "о*рани", извинявам се думата, квалификации поне да си мислим, че ставаме. Момчетата били качествени. Сигурно е така, ама и ютията започна сама да си копае дупката, и ковчегът за българския футбол си помага да се затвори, за да не го е срам, че пак се пълни с празни надежди. Уж сменихме системата при подрастващите и тази за селектиране в националните гарнитури.

Видимо обаче се налагат кардинални промени. От хора, можещи, желаещи, знаещи и подготвени за това, което трябва да се случи. Не защото умишлено се убива една люпилня на таланти в много спортове, една от емблемите и на нашия футбол - ЦСКА. А защото говорим за българския футбол. Цялостно! И ако чакаме Димитър Бербатов да се пенсионира и да се навие да ни "оправи" футбола, както го обяви, по-добре давайте въжето и да бутаме стола. Или да скачаме от високо, въпрос на избор е.

И когато започнем да сочим кой е играл в Шампионска лига, кой какви проекти развива, кой какви спонсори е привлякъл, нека преди това повдигнем завесата. Зад нея ще намерим манталитета на българския футбол. Ако Арсен Венгер обича симфонията, а Юрген Клоп хеви метъла, то ние си щракаме с пръсти. И чупим кръста, за да сме във форма за следващите квалификации.

А художникът Димитър Бербатов е добре дошъл. С каляска, без каляска. Може пък някой да му "pass-не the ball" и да се радваме на ново велико лято. Някой трябва да ни извади от собствената ни дупка, защото отдолу нагоре не се получава.
ПЕТЪР КОСТОВ/БЛИЦ