Той е най-оспорваната личност в България. Старшията, както всички галено наричаха Иван Абаджиев, е Папата на световния спорт! Никой друг не може да се похвали 12 олимпийски титли (2 за Турция), 11 сребърни и 7 бронзови медала от шест старта, да не броим медалите от световни и европейски първенства, които са огромно количество.

 

Такъв човек в родината ни не може само да бъде обичан. Спомнете си приказката, че пред нашия казан в Ада единствено няма дявол, който да го пази, защото сами се дърпаме за краката надолу. Но тази шега е голата истина за хората около Старшията. Той наложи нови методи на натоварване и резултатите му не закъсняха. Жив свидетел съм на успехите му и трябва да ви кажа, че всички се страхуваха от него и най-вече руснаците. Абаджиев разби на пух и прах хегемонията им! Нещо повече - в Сеул бе тръгнал с кошницата да им вземе всички златни медали, но срещна една добре организирана конспирация срещу България, в която не можахме да се защитим от “големия брат” Съветския съюз.

 

В своята книга за история на спорта проф. Райна Бърдарева загатва за комбина на великите сили. Това не е вярно! САЩ няма никакъв пръст в това пъклено дело, защото щангите не са техен приоритет. Тук основен играч бе унгарският аферист Томаш Аян и неговите приятели от Съветския съюз. Те много простичко организираха играта – СССР да бъде на върха по медали, а Унгария да измести от... петото място България. Откритият ороцетам бе в препарат на “Фармахим” направен специално за възстановяването на нашите спортисти. Интересно как той попадна само в пробите на Митко Гръблев и Ангел Бончев , а в нито един от останалите ни атлети. Странно, нали?! И до ден днешен не е приключило заведеното по този повод дело...

 

Бих искал да се спра малко повече върху личността на Томаш Аян. Той е близо 40 години в ръководството на Международната федерация по щанги. Беше генерален секретар, а след пенсионирането на Готфрид Шодел стана и президент. От първия голям и неочакван успех на Иван Абаджиев през 1972 г.в Мюнхен, когато спечелихме три златни и един сребърен медал, той недолюбва България. Стотици пъти е изпращал на проверка допинг-ченгета, винаги е говорил със суперлативи за нас и в същото време като руски възпитаник винаги е бил срещу нас. На олимпиадата в Пекин този откровен велзевул заяви “сега зрителите учат химна на Китай, а преди години знаеха ... българския”. Същият демагог през 1998 година стана доктор хонориус кауза на Националната спортна академия. Защо?! За заслугите му към нашия спорт. Боже мой, та той никога не ни е помагал. Той е един от най-големите противници и врагове на българската школа в тежката атлетика.

 

И ако преди 10 ноември 1989 г. мълчахме за всичко сторено ни от големия брат сега е моментът БОК да поиска разплитането на вредите, нанесени на България от този човек пред МОК. Единствен Трендафил Мартински го няма, но останалите ръководители на спорта ни от онова време са живи и те трябва да помогнат за изчистване на името на България и Старшията. Един достоен човек бе оплют, наричан Алхимика и какво ли не. Успехите в големия спорт са невъзможни без непосилни тренировки и натоварвания. Разбира се необходимо е и добро възстановяване. Никога не сме се славили с последното, но бяхме призната световна сила в този спорт. Името на Иван Абаджиев трябва да бъде изчистено и този велик човек да намери своето достойно място в историята на българския спорт и макар на преклонна възраст, да помогне на отдавна загиналата ни тежка атлетика.

 

Много се съмнявам, че БОК ще предприеме стъпки към разкриване на нанесени на България щети от сегашния ръководител на световната федерация. Той е много уважаван господин от групата на белите якички, които тровят климата в световния спорт. А МОК има органи, които могат да разследват всеки изпратен сигнал. А самият Томаш Аян е наложително да разбере, че в България не са забравили мръсните му игри от времето на световния социализъм.