Един от най-успешните български треньори Станимир Стоилов говори днес надълго и широко, като не пропусна да засегне темата с младите си колеги у нас.

"За жалост, в България само 5% от треньорите някога са се сещали да питат някой треньор за нещо. 80 мача имам само в Европа, другите нямат толкова и в първенството. А аз продължавам да се обаждам на колеги и да се съветвам с тях", каза Мъри днес.

Истината, която Стоилов говори, всъщност е типично българско верую. Ние всичко знаем, ние всичко можем. Особено, когато стане дума за футбол.

По нашите ширини е нормално да смятаме, че да потърсиш колега за обмяна на опит и съвет е под достойнството. Че да потърсиш по-опитен специалист е един вид признание, че той е по-добър от теб.

В чужбина редовно треньорите си правят семинари, викат се светила в професията, които говорят за своите виждания за играта, за своя модел на работа. А младите и неопитните слушат, записват, попиват и се учат. И се развиват. Ако не вярвате, прочетете книгите на големите мениджъри в Англия, а и не само там.

Преди време същото каза и Пламен Константинов за волейболните треньори. Преди него едно баскетболно светило се чудеше как така е организирал среща с всички треньори у нас, за да може да се обсъди работата и да се действа по общ план на клубно и национално ниво, а на срещата дошли... двама души.

Попитайте и Люпко Петрович, който е печелил КЕШ, колко треньори у нас са се допитали до него за съвет или са го потърсили за едно кафе и разговор за професията. Ще ви кажа - николко. Освен Топузаков, който обаче просто имаше късмет да работи със сърбина.

Уви, тук всичко знаем и можем. И уви - слизаме все по-надолу и надолу. А Мъри Стоилов жъне трофеи и успехи... и продължава да се консултира със свои колеги. Защо ли?
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ