ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 3 - ТУК!

В България обичаме да чакаме да дойде някой да ни спаси. Чакаме месия, чакаме магьосник.. Тази седмица като такъв бе приет новият треньор на "Левски" Славиша Йоканович. От няколко дни всички печатни и интернет издания бълват анализи и суперлативи за сърбина, и всичко това от една-едничка пресконференция. На която той, видите ли, стоял по-правилно на стола от Николай Митов, който в интерес на истината приличаше на селски дерибей опънал се в хоремага. Избълваха се хиляди благодарности към Наско Сираков, който бил назначил правилния човек за 100-годишнината на клуба. Ние сме си такива - съдим преди да видим действията, съдим по предразсъдъци...

И да уточня - не съм против Славиша Йоканович, напротив, искам той да "вдигне" клуба, защото положението не подхожда на тим с такава история и най-вече такива фенове. Само че не може да си правим изводи, че Йоканович е на нивото на Моуриньо, Хайнкес и Гуардиола само от една пресконференция. А всъщност единственото, което се разбра от тази пресконференция, е, че Йоканович е мъж на място... Но дали са такива играчите на "Левски"? Едва ли...

Дано този симпатичен сърбин наистина има характера, волята и качествата да вдигне "Левски"? Нека не го заливаме предварително с комплименти, преди да видим поне 1-2 месеца как ще тръгнат нещата. Той със сигурност е специалист, проблемът тук е манталитетът на футболистите. И ще дам няколко примера.

Павел Дочев - умен, разбиращ, интелигентен треньор, за жалост точно такъв, какъвто тук не вирее. Човекът се опита да научи играчите на ЦСКА на футбол, а разни псевдо звезди му обясняваха колко са велики и как той няма на какво да ги научи. След като някой си Костадин Стоянов и някой си Бандаловски определят кой треньор е добър, за какво въобще говорим? Истината е, че българските футболисти незнайно защо се мислят за най-добрите на света и мислят, че знаят всичко за футбола. На тях не им трябва умен разбиращ треньор, на тях им трябва каруцар, който да им хвърля една топка и да им казва: "А`е, играйте".

Вторият пример е Ратко Достанич - много хора го оплюват, но аз изгледах всички тренировки, които той проведе с "Левски" и там проблемът бе същият, като в ЦСКА. Тези не понасят някой да ги учи, имат се за научени. Достанич водеше за ръчичка всеки един и му обясняваше къде трябва да застане и как да се движи, когато тимът атакува или се брани и как да се открива за пас и т.н... Играчите гледаха като телета и се чудеха какво се случва.. Те си знаят тяхното - пуцай и каквото стане. Някой бяха обидени, че ги снимали, докато Ратко ги води за ръчичка, но това беше начинът да им покаже как се играе тактически футбол. И не мина и много време и всички скочиха срещу него - защо ли? Защото се опита да ги научи на нещо.

И в другите държави играчите не харесват треньорите си, дори Моуриньо имаше много такива. Но дойдеше ли мач играчите излизаха и се раздаваха докрай за клуба и името си, спазваха указанията на треньора, а каквото имаха да казват, му го казваха на него. Тук не е така и за жалост скоро няма да стане. Ето с това трябва да е наясно Славиша Йоканович и с това трябва да се справи.

Защото сърбинът може да е мъж на място, може да е голям пич, може да разбира много, но ...тук играчите са тези, които назначават и уволняват и те решават как да играят!
Юри Славчев/БЛИЦ