Националният отбор на България по волейбол пропусна уникален шанс да се класира за финалите в Световната лига в Куритиба (Бразилия). Момчетата на Пламен Константинов загубиха последния си решителен мач от Аржентина и останаха извън първите шест, които ще играят на финалите.

За жалост българският национален отбор по волейбол в последните десетина години стана нарицателен за пропуснати шансове и медали. Няколко пъти оставаме... четвърти. И все на сантиметър, милиметър или микрометър от отличието. Но не го взимаме. Никога или почти никога не успяваме да спечелим най-важния мач. Този за големия успех, за медала. Правим го все по-рядко. И това не е само във волейбола. Ето какво се случи във футбола. Победихме Холандия и се провалихме срещу Беларус... Има ли смисъл от повече коментари.

Волейболистите нямат равни на себе си. Победиха световния шампион Полша, олимпийския първенец Бразилия и победителя от миналогодишната Световна лига – Сърбия. В рамките на няколко дни постигнаха забележителни победи. Обаче типично по български загубиха два пъти от Аржентина и веднъж от Канада. Неприятното е, че аржентинците имат три победи в целия турнир и две от тях са срещу България. Някак си горчи. Не казваме нищо лошо срещу момчетата, напротив – изиграха блестящи мачове срещу силни противници. Само че срещу Канада не трябваше да губят. Нито пък от Аржентина. Да не говорим, че спечелен чист мач срещу Сърбия допуснаха тайбрек и вместо с 3:1 гейма, спечелихме с излишна драма с 3:2 гейма.

Пламен Константинов говори за мотивация срещу по-слабите или по-скоро срещу онези тимове, които не стряскат с имената си. Да, но точно с победи над тях отборът си оплита кошницата. Както и във футбола – със задължителни победи срещу Беларус и Люксембург поставяш начало на нещо сериозно. Иначе смисълът се губи – биеш големите и падаш от малките.

През годините много пъти се е случвало последното стъпало да препъва българският спортист. Създава се еуфория покрай Григор Димитров. Отстранява няколко съперника и тъкмо чакаме голямата стъпка и следва... загуба. Оказва се, че последната стъпка е най-трудна и за нея не всеки е готов. Народопсихология може би...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ