ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 3 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Странно, абсурдно, парадоксално, но само заради славните традиции България ще има своя излъчен футболист на годината за изминаващата 2023 г. Някога това признание е било най-важното, но от много време насам е загубило напълно своята стойност. А точно през 2023-та по съвсем видими причини то е най-много лишено от здрав смисъл.

И ще приключа със съспенса, като обявя предварително новината, че футболист на 2023 година ще е Кирил Десподов. Тържествеността на момента обаче е от значение, защото той за пръв път печели безапелационно наградата. При четвъртия път Кирил Десподов лиши опонентите си от всякакви аргументи. Ако преди светлинката на конкуренцията мъждукаше в лицето на Мартин Камбуров, Димитър Илиев и Ивайло Чочев, то в сегашния случай Кирчо е самотен на върха. И трябва да му се отдаде дължимото, защото през годините Десподов успя да направи най-важното в своята кариера – приключи противоречията за себе си. Дори и най-големите скептици като мен бяха убедени от него, че той безспорно е най-добрият от милениум поколението.

  Топ Коефициенти Всеки Ден за Всички Мачове!

По своя начин с редки, епизодични включвания в повествованието на мачовете Десподов

натрупа
най-много
активи

за отличието футболист номер 1 на България. Вкара 19 гола, направи 21 асистенции и попадна достатъчно много пъти в кадър. Това са числата, които правят Десподов безспорен и недостижим. С един отличен финален спринт с двата гола срещу Унгария и Сърбия. Но само за протокола отбелязвам, че от 1 септември до 16 ноември тази година Кирчо бе отбелязал само 2 гола в 16 мача, придружени от 3 асистенции. За един изявен нападател в златна футболна възраст да вкарва гол веднъж на 8 мача е най-малкото притеснително. А за един лидер на национален отбор, върху който се базира надеждата в светлото бъдеще, направо си е срамно. Но такива са реалностите и ги приемем, защото няма право на избор.

Толкова за футболист номер 1 на 2023 година, който този път не се нуждае от подкрепата на делиорманската пропаганда, която традиционно му осигуряваше около 80 процента от точките за анкетата. Сега за него няма да се гласува нито в червено, нито в зелено, както бе досега, а според реалните факти, които категорично сочат в негова полза. И нищо чудно изражението на победата му да е сравнимо с най-силните години на Стоичков и Бербатов. Този факт може би ще поласкае Десподов, дори повече от четвъртата награда. Трофеите на Стоичков са 5, а на Бербатов – 7, пред Десподов стои съвсем реалната перспектива да ги изравни и надмине поотделно и заедно двамата. Само че единият от тях играеше за дрийм тима на Барселона, а другият за Тотнъм и Манчестър Юнайтед, а сегашният доминант измина много по-малко разстояние до Солун. И то за да стане там резерва!

Дотук за победителя, който ще триумфира в някой ден от януари месец, но както е тръгнало, може и да няма кой да му връчи наградата.

Картината обаче е
безрадостна във
всички останали
раздели

Колегите ще видят много зор да излъчат най-добрия вратар на годината. Безспорно това е най-прогресиращият пост в българския футболен клуб, защото само за последните пет години се появиха една дузина талантливи играчи на тази позиция. Моят глас отива за Алекс Божев, който е вратар на Литекс и националния отбор до 19 години. Дано и този диамант не помръкне, както стана със Светослав Вуцов, Пламен Андреев и с Даниел Наумов.

При защитниците по заслуги трябва да бъде избран Алекс Петков, който се конвертира удивително добре в полския Шльонск, а по всичко личи, че на него ще се разчита и в националния отбор. Някаква мижава конкуренция му прави Виктор Попов от Черно море, но при него за сериозно развитие няма как да се говори. Още по-малко в бъдеще време може да се говори при Иван Турицов. За Турицов трябва да се учреди нов приз, който да се нарича грешник на годината.

При халфовете или полузащитниците застоят е огромен. На тази позиция очакванията бяха за много по-голямо влияние върху класацията от Илия Груев и Филип Кръстев. Вероятно двамата отново ще получат някакви точки, но истината е, че 2023 година изобщо не беше тяхната. Дано през 2024-та вече съставляват далеч по достойна конкуренция на Десподов в битката за първото място. Сред играчите от средата на терена задължително трябва да бъде отличен пробивът на Иван Йорданов, но предвид отношението към българите в Лудогорец и неговото бъдеще е под огромна въпросителна.

При нападателите всичко е ясно, там има един на върха – Десподов. За съжаление, Мартин Минчев продължава да цикли, а присъствието на Спас Делев е повече присъда, отколкото комплимент. Георги Русев като че ли заслужава да бъде изваден над черта заради нестандартната си визия за футбола. А най-тежката диагноза е с новоизгрелите звезди сред най-младите. Може би Асен Митков от Левски е най-заслужил за приза.

Треньорите у нас
се радват повече
на признанието
на колегите си

което идва след края на футболния сезон. Но и никой няма да върне наградата за треньор на 2023. И тук победителят е ясен предварително и неговото име е Илиан Илиев. Наградата е напълно заслужена, защото Илиан завърши във възходяща линия календарната година. Но все пак е уместно да преброим и постиженията на Илиев, които почти напълно липсват. Дал отпор на най-добрите в първенството е вечната значка, която варненеца си закачва на ревера. Но титлите, купите, европейските успехи при него са кът. Но пък това не му отнема правото на бъдещи успехи с националния отбор и Черно море. Може само да му се пожелае следващата година поне да класира Черно море в Европа и да придвижи България с една дивизия по нагоре в Лигата на нациите. И ако това се случи, отново ще е без конкуренция за победител в раздела през следващия сезон.

Някога преди година моя добър приятел Наско Станкушев написа книгата „Върхът е само за един“. По ирония на съдбата и сега върхът е само за един, но върхът преди беше Еверест, а сега е Тетевенска Баба. И това навява много тъга.
Жаклин МИХАЙЛОВ (Тема Спорт)