ИГРАЙТЕ БЛИЦ ГЕЙМ 4 - ТУК!

Отдавна е ясно, че ние българите сме странно племе. Едни такива, които дори сами себе си не се понасят. Да сте чули някой да каже добра дума за другия, да не му завиди, да не му преброи парите в джоба или да не сметне с колко кинти живее на месец, та как така му остават и за моренце. И никой не работи, а всеки се оплаква. Това не ни е насгода, за онова политиците са ни виновни, тия не ги щем, а ония, ама и те са зле, докарайте нови. Изборният кодекс, законите, ЧЕЗ, КАТ, болниците, даскалите, градският транспорт...абе всичко ни е виновно. Така е най-лесно, просто на българина не му се работи. И който вземе да направи нещо повече е мутра, наследник старо златно съкровище или правнук на Царя или най-малкото далечен роднина на някой соцлидер, та видиш ли от там са му парите. Преди години оплюхме и Кубрат Пулев. Типично по български. „Не става, налагат го като тупан, пълен провал и още и още“. Боксьорът е зачеркнат, да идва следващия под ножа. Няма какво да го бавим много-много...5 години по-късно.

...24 август 2013 година. 23:00 часа. България гърми. Горди сме. Отвсякъде се чува Кобра, Кобра. Социалните мрежи бъкат с поздрави към Пулев, който току-що е победил поредния си съперник – Тони Томпсън. На улицата също приказват за българския боксьор, хората са щастливи. Кефят му се и искат да спука и Кличко. Със сигурност ще го чакат и на летището, когато се прибере от Германия. Ще го чакат като герой. Само че днес е лесно, днес Кобрата е силен, непобедим и крачи към световния връх. Преди пет години беше трудно, беше никой за професионалния бокс, малцина му имаха вяра.

Помня като ден днешен едни случки отреди точно 5 години. Кобрата вече беше загубил на Олимпиадата в Пекин. В България го спукаха от критики, зачеркнаха го за бокса. След това стана европейски шампион в Ливърпул. Направих първото си интервю с него. Признавам, подходих резервирано. И аз, като всички българи, си мислех, че след като е боксьор изказването му ще бъде трудно. Останах изумен, няколко дни след това разправях за Кубрат Пулев. Как умее да се изказва, как не бъкат клишета от устата му, как с гордост казва, че е научен от баща си да бъде българин, да защитава българското и да не предава родината си. Никога няма да забравя думите му точно преди 5 години, още преди да стане неподебимата Кобра и всички да търчат да му се подмазват. „Ще отида и ще работя. И пак ще работя, защото искам да стигна върха. И един ден ще развея българското знаме най-отгоре“. Рече и отсече. Тогава гледах и си мислех, поредният с желание, ама докъде ще я докара...

...Снощи пак се сетих за нашата среща, за първия ни разговор, както и за всички следващи, почти след всеки мач. Кобрата спази обещанието си, развя българския трибагреник пред света. Забравете омразата, вижте Българина. Вижте едно момче, тръгнало от „Младост 2“ с изпокъсан анцуг и кърпени ръкавици, какво може да направи. Вижте едно момче, останало рано без майка, а по-късно и без баща, на какво е способно. Само той и близките му знаят през какво е минал, за да бъде снощи това, на което всички се възхищават. Повярвайте, не му е било лесно, па макар и да се намерят чудновати българи, които да го охулят. С хули няма да стигнем доникъде. Работа му е майката, Кубрат е доказателството. Щеше да му е много по-лесно да остане тук, да стане охрана в някоя чалгаджийница и да бъхти пияниците. И да имитира някаква треньорска дейност. Той избра трудното, чуждото място, чуждия език, друга среда и жестоки натоварвания. За да каже: „Това е за България и за нашата гордост.“
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ